шофирането и самочуствието
от
edinotwas
на
20 октомври 2008, 21:53
Категории:
Животът, вселената...
-
Нещата от живота
-
Невчесани мисли
-
Приятели
Един приятел скоро си купи кола и книжка, така де изкара шофьорски курс. От месец и полувина е шофьор още незнае как да потегля от спряло състояние на баир и му гасне почти всеки път колата ( особено хубаво е на светофар с коли зад него :) ) издраска я и почупи фарове стопове и пр. абе с една дума, компютърджия зад волана :) тежко' на застрахователят му, но това е друга история :)
Да се върнем, на самочуствието.
Вчера тръгнахме да обикаляме родните магистрали, аз той и още един негов приятел (професионален шофьор ) видял какво ли не на пътя, луд за трима зад волана. (I'm angel of road :D )Та прибираме се ние от Петрохан към София и имаше възможност за изпреварване, казваме му как и кога да изпревари, кога да прави нарушения и кога не(баси приятелите :))) . По едно време водихме колоната :)
В един момент както си карахме (леле как говоря "карахме" )нормално, с около 100 - 120 км в час придобил самочуствие, шофЕрът ни реши да изпреварва, а от среща се задаваше кола, аз и другия "навигатор" веднага му казахме да преустанови и в почти последния момент той се отказа, като ни изпсува (това май е първият път когато го чух да псува! А го познавам от мнооого години (после се извини де ) стрес!!! ) та пичове и пички днес можеше да не си говорим пишем и пр. с вас заради едно самочуствие на пътя и заради неправилна преценка, породена от липсата на опит, който се придобива само с каране.
Та пичове и пички-пчелички, карайте бързо карайте много бързо, ама първо се научете да карате, овладейте колата, повъртете се с нея за удоволствие на някоя писта. Изгорете сто резервоара гориво там на пистата. Усетете я ! Станете едно цяло с колата! Обичайте я! И тогава карайте с 300 с 400 с колкото си щете, но преценявайте риска, нека ТЯ колата да бъде продължение на вашите мисъл, дух, тяло, не вашия гроб.