Много хора се оплакват, че животът им е празен, скучен, тежък,
безсмислен, … А как да се запълни празнотата, как скуката да се замести с
вълнуващи преживявания, как да отместим тежестта, как битието да
придобие смисъл? Запълни, замести, отмести, придобие – все глаголи.
Глаголите отразяват движение. Движението е в основата на виталността,
промяната, развитието, адаптацията. Липсата му поражда проблеми,
тоталната липса – смърт.
Около нас кипи от потенциали, но за да
се изпълнят е нужно движение. Както гласеше една мисъл „И най-дългото
пътуване започва с една малка крачка”(Лао Дзъ), а моята преподавателка
по психотерапия казваше: „Който има потребност, той се движи”.
Когато
в нас се породи желание, то генерира енергия, която трябва да се
превърне в движение, за да достигнем до удовлетворение на желанието.
Съвременните
технологии спомогнаха за масово обездвижване – и в пряк и в преносен
смисъл. Седим и пазаруваме, седим и се срещаме и запознаваме с хора,
които седят другаде, седим и си плащаме сметките, седим и си поръчваме
храна, седим и изпращаме подаръци, цветя, седим и някакъв модерен
тренажор стимулира мускулатурата ни, … Вече не е нужно да търсим, защото
има търсачки, не е нужно да ходим на кино, защото можем да си свалим
филм на компютъра, не е нужно да посещаваме концерти, защото има
съраунд, не е нужно да се обадим на близък или приятел, за да го чуем
как е, защото можем да прочетем статуса му, не е нужно и да отидем на
гости на някой, защото има скайп, не е нужно да се разходим сред
природата, защото тя ще влезе в дома ни под формата на омекотител за
дрехи или ароматизатор… А кога ще се срещнем?! Кога ще нахраним сетивата
си с реалност, преди да атрофират!? Кога ще се движим?
В никакъв
случай не обвинявам техническия прогрес(той съществува, благодарение на
хора, които се движат), отговорността е изцяло наша – на хората! Питам
се как ли би се отразило на целокупното човечество едномесечно
прекъсване на електричеството? Мрак ли ще настъпи или просветление?
Замислете се какво бихте правили – ден, два, седмица, втора, трета, …
Трябва ли някой да ни дръпне шалтера, за да прогледнем?!
Всички
изобретения са средства за постигането на определени цели. Проблемът на
съвременното общество е, че превръща средствата в цели – искам да имам
кола, а не средство за предвижване; искам да имам къща, а не дом, …
Колата не върши работа, ако не зная къде да ида, къщата е просто кутия
от тухли, ако не се насели с атмосфера и уют. Прекрасно е да имам
луксозен телефон, но има ли на кого да се обадя и какво да споделя?
Придобиването на средства не създава щастие!
Толкова сме се
отдалечили от истинските цели и стойности в живота… и се чудим защо
обществото ни е все по-болно. Говорим за движение на капитали,
информация, стоки и все по-малко движещи се хора. Прекрасно е, че мога
да спестя време като платя сметките си през интернет, но какво правя с
това време, за какво го използвам?!
Ако продължаваме така
фантастичните филми, в които машините превземат човечеството ще се
окажат реалност, не защото са по-силни, обаче, а защото хората сами се
превръщат в роби на техниката.
Време е да се събудим, да се
раздвижим, да се срещнем, да си спомним вкуса на живота, да нахраним
сетивата си, да развием потенциала си.
„Човекът е човек, когато е на път!”
Ирина Кирякова http://irinakiriakova.alle.bg/