Предстои ми да взема едно важно, но същевременно рисковано решение. Нещо, което може би ще промени живота ми из основи. Та се замислих за рисковете и това кога човек познава, че трябва да поеме риска и да скочи. Дали познава, че скокът му ще бъде успешен? Как събира тази смелост? Трябва ли да се подсигури с колкото се може повече въжета преди да скочи?
Последните дни си мисля за рисковете и за това, че човек без да рискува не може да направи нищо. Ако се остави на течението, то животът му ще си остане скучен, еднообразен и нещастен.
Много хора са успели в живота именно, защото не са се страхували да рискуват. Поемат риска, "пък каквото сабя покаже". И успяват. Други пък се сгромолясват - не са скочили навреме. Трети пък са чакали нещо цял живот и така и не скачат. Но мечтаят да скочат. Както мюсюлманите мечтаят да отидат в Мека. И много от тях отлагат това до последно - не искат да се разделят с най-сладката си мечта, сякаш без нея животът им вече няма да носи тази стойност (заимствано донякъде от Алхимикът).
Вие рискувате ли? И рискували ли сте досега? Как познавате кога е правилно да кажете "хоп" и да скочите в новото предизвикателство? И колко пъти изборът и риска, който сте поемали е бил правилен за вас? И най-важното, съжалявали ли сте затова, че сте поели риска?