Когато за първи път гледах Ночной Дозор и Дневный дозор, си казах, че ми допада.

След време един мой приятел ми подари цялята поредица, която на български се превежда като Патрули (не знам защо, за мен е по-удачно да се използва именно стражи) Естествено ги прочетох. Харесаха ми.

Преди няколко дни приключих с препрочитането на тази тетралогия (често препрочитам някои книги, други по-рядко). Сега мога да кажа - уникална е тетралогията.

Под повърхностната фанстастика, има много задълбочена философия. Философия, която може да ви разтърси, ако се вгледате в нея и не сте чели нищо на Ранд, но ако сте чели нещо на Ранд, можете да си помислите, че Лукяненко през цялото време се надсмива над Светлите. Тези, които се разтварят в сумрака, само защото са прегрешили собствените си разбирания за морал, тези, които са готови да жертват определено количество хора, под предтекста, че утре ще можем да имаме перфектното общество, изградено от комунисти, за това, че светлите винаги работят в защита на хората, и в пътя си към чуждата защита, понякога ги унищожават.

За това, че в тази книга се показва защо Тъмните са по-щастливи. Защото тъмните защитават себе си, и гонят удоволствията по начина, по който те ги разбират. Тъмните не са обаче толкова ужасни, колкото бихте могли да си ги представите - въпреки, че имат вещици, и някъде се споменава за това, че използвали някого за жертвоприношение, всъщност те правят всичко това единствено с резрешение на нашите защитници от Светлината.

Вампирите могат да пият кръв, само, ако светлите са разрешили, като дори светлите казват коя ще е жертвата.

Тази книга е уникална и заради десетките откъси на текстове от групи като Наутилус Помпилиус, Белая гвардия, Кипелов, Пикник, Возкресенье и други

Заслужава си да се прочете, ако можете на руски - още по-добре :)