Посвещава се на един егоист

Страшно нещо е егоизмът. Който не се е сблъсквал с него, няма да ме разбере.

Попаднах в интернет на размислите на д-р Калоян Петров по друг повод, и си извадих интересни неща за егоизма. Видяха ми се доста поучителни, затова, с лека редакция, ви ги предлагам, да видим какво ще бъде вашето мнение.

"На един изплашен егоист не трябва да се помага. Страхът изисква много, неистово изисква - дай, дай, дай, help. И аз, състрадателно сърце, му давам, а той си взима. Това е наливане в бездънна бъчва. От това не, че не се ражда нищо хубаво, а ще порасне нещо отровно. Това не е Любов. Ние двамата работим в страх и несъзнателност. Не трябва да се помага на изплашения и егоистичен Лъв, защото той ще ви използва, след което ще ви изяде.

Единственият лек за толкова уплашен човек е страданието. Такъв човек трябва да мине задължително през страданието. Само това е лека срещу заздравения егоизъм. В нашият относителен свят, да кажеш, че нещо е единствено възможното, е крайно. Ние обичаме да имаме повече варианти. Но по отношение на егоизма - на един заздравен егоизъм нямаш никакъв шанс, ако му говориш, ако съпреживяваш, ако му създаваш условия, ако го “помпаш”.

Така че, за потъналият в страхове и егоизми човек, най-доброто, което може да му осигуриш, е Страдание. Не евтина милост, защото така той няма да стане по-добър, а само ще го заздравим в лошотията. От това, че го носиш на гръб, той няма да се научи да ходи."

Не знам доколко е прав авторът. Най-доброто според мен е операцията "ignore".