Слънцето грееше като писана чиния пълна с шпек ........Небето след краткотрайният дъжд,беше толкова ясно и чисто,сякаш леля Мария го беше изпрала с ........
На полянката две калинки играеха толкова бърз танц,явно сутринта вместо кафе бяха пили ......,но какво да правят като в магазина даваха много по-вече точки,отколкото имаха по крилата си,а за кафето не даваха нищо.
Малко по-надолу един японски заек,правеше снимки на сватбари като ги напътстваше на странен език,докато те се” вкусмихваха”един на друг.

 Само едно мече стоеше настрани и гледаше тъжно,защото не можеше да си спомни дали живееше в пудинг,или домът му беше там,където имаше пудинг за вечеря,  а и не знаеше кого и как да попита защото не разбираше този език,който започваше с думата” шпекен”