М-да,навремето ако не бях  лапал мухи в час, а се бях сетил да ги заговоря (да,ама на какъв език все пак,тогава поназнайвах малко немски). Да,но мухите бяха български,пък и братята  американци май и досега не са се изказали дали са полиглоти като пчелите. Може би  доста по –рано щях да  разбера за тайния им живот-Как досега са успявали да ни заблудят,че живеят по 2-3 дни, а не по 50-60 и не са щастливи-Между другото някой дали е виждал на снимка или на живо щастлива  муха?

Да  съм разбрал що е това нещо щастлива муха и да съм написал поне повест “Изповедникът на мухите”.

            Ако навремето се бях сетил да наблюдавам внимателно поведението на някоя стара мома и да я слушам  какво ми говори, но както е известно старите моми са доста нервни, а малкото с които ме е срещала съдбата все бяха въоръжени с “хладно оръжие” на работното си място.Сега можеше  да съм автор на розови романи, макар че не го долюбвам много този цвят с изключение на “Розе от Мелник”.

             Ако се бях научил да правя хубави колажи по ръчен труд, да въртя като виртуоз в едната ръка ножицата, в другата лепилото, а в третата четката, опа, поувлякох се,  да мога  да замаскирвам добре границата между чуждото и моето  и да представям сътвореното с тези инструменти творение с чиста съвест за мое.

             Ако се бях научил да се изразявам неразбрано, може би щяха да ме обявят, я за класик или философ, то не че сега е по- различно, уж се изразявам разбрано пък пак не ме разбират. Да, това синдромът “новите дрехи на царя” ходи по хората, а не по животните.

            Та се замислям, дали да не си сменя живота си с този,който съм си представял навремето.

Прекръствам се на Куркиус Мариуски и с помощта на новите технологии  си правя нов виртуален, с елементи на реализъм или пък може и обратното. В смисъл,че мога да сменя биографията си, подкрепена с реални хартийки, наречени документи,нали казват,че всичко се купува.

            Да,ако бях, но не съм, затова съм си аз от плът и кръв, понякога разбран,понякога не.

Не,не съжалявам,че не съм се сетил, както казваше покойният Георги Парцалев в един филм “Нека не тревожим сенките на миналото”.

Казват, че историята се  повтаря винаги като фарс, ако е така на мен не ми се ще да съм действащо лице в него.