Снежни копнежи пеят през зимата,
бели гори в слънчев огън искрят,
сребристи кристали, тихо отлитащи
сред ледно мълчание бавно горят;

Без думи говорим в мълчание бяло
и бяла безкрайност в очите боли,
след ледният вятър, скитащ се вяло
бляскав порой от кристали вали.

Дали в безкраят бял ще се изгубим,
или ръка в ръка до края ще вървим?
И всеки поглед - без излишни думи,
без звук за светла любов ще мълви.

Огън сред ледена зима ще пламне,
сребристи звезди в нас ще искрят
и обич безкрайно-красива и жадна
ще разпали пожари по зимния път.