Библейската интерпретация на Греха и въведената чрез нея постановка за "първородния грях" създават един неразрешим парадокс. Той се състои в следното: ако Господ е създал всичко, значи е създал и Греха. Щом Той е създал Греха, значи отговорността за всички грехове лежи върху Него, по същия начин както и заслугата за всички добрини се приписва Нему. Следователно няма основание Адам и Ева да бъдат обвинявани за нещо, което изначално е заложено у тях. Както не могат да бъдат укорявани, че притежават две ръце, една глава и т.н., тъй като те са им дадени от Създателя им. И тъй като Господ е създал Греха и го е поставил в тях (защото, ако не им е даден от Него, как е могъл да влезе в тях без Неговото знание и разрешение - все пак Той трябва да знае, вижда и контролира всичко), значи те не носят никаква отвественост, нито заслужават Божието проклятие и наказание. Тук библейската фабула е изпаднала в нелогичност, което всъщност е обичайно явление за цялото повествование, и е очевидно за критичния наблюдател.
От друга страна, ако, както твърдят някои тълкуватели, Бог не е създал Греха, а той Му е бил натрапен, то в такъв случай Той не е всесилен и всеможещ и не създател на Всичко, след като е допуснал Някой друг да прави неща и да Му ги налага. А това е в пълен разрез с основните постулати на юдео-християнската традиция за Бог като всевиждащ и всемогъщ.
За да изгладят (или по скоро да замажат) това противоречие някои апологети въведоха в употреба тезата, че Бог е дарил хората със "свободна воля" и с възможност да постъпват според собствените си желания. Това, според замисъла на тези advocatus Dei, означава, че те-хората, могат и трябва да носят отговорност за постъпките си. Аз съм напълно съгласен, че всеки трябва да отговаря за своите дела, но това въобще не премахва слабостите на тая догадка. Една от тях е, че щом Господ е създател на духа, живата и нежива материя и законите, по които те функционират, т.е. на Всичко, значи Той е създал и свободната воля и правилата, по които тя да се употребява. Така че дори и хората да действуват привидно свободно, техните дела не са самопроизволни, случайни и хаотични, а се подчиняват на строгите норми, наложени от Него (в което едва ли има някакво съмнение). Тези норми е невъзможно да бъдат престъпвани, защото са създадени от Божествената ръка (образно казано), което означава, че са вечни и ненарушими. Само земните закони могат да бъдат погазвани, тъй като са дело на несъвършени същества.
В корпуса на хипотезата за "свободната воля" зее още една съществена пукнатина. Библията твърди, че Бог създал Адам и Ева по свой образ и подобие:
"Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26).
"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори" (Бит. 1:27)".
По неведоми причини обаче Той не им дава възможност да узнаят най-важните неща, а именно що е Добро и що-Зло:
" 16.И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него (Битие 2:16-17)".
Няма да се спирам на наивната идея, че притежаващи плът, и следователно несвършени същества, имащи по волята Божия редица физиологически нужди, страсти, нагони, недостатъци и недъзи могат да приличат на Съвършения Разум, на Върховната Сила. Също толкова парадоксално е, че от религиозна гледна точка свободата на волята предполага, че дори Всемогъщият Бог няма власт над индивидуалната воля (всемогъществото презумира абсолютна власт над ВСИЧКО, включително и над волята на всеки човек).
Извън това, нелогичността на тази теза произлиза от факта, че индивиди, лишени от способността да различават Добро и Зло, са практически непълноценни и неспособни на правилна преценка и адекватни решения (излиза, че Бог е сътворил Адам и Ева ментално малоценни). Такива хора не могат да имат адекватна представа за заобикалящия ги свят, а още по-малко да притежават свободна воля. Който има съмнения относно тая позиция, нека само си представи субекти, които нямат възможност да разграничават доброто от злото. Те няма как да знаят дали техните постъпки са добри или лоши, а трябва сляпо да се подчиняват на Божиите заповеди. Те не знаят най-важните неща, и на ментално ниво не стоят по-високо от неразсъдливите твари, така че тук и дума не може да става за "свободна" воля или за каквато и да е воля. Такива хора не могат да носят отговорност за постъпките си и не случайно биват изпращани в специализирани лечебни заведения.
Според Библията Адам и Ева са точно такива умствено недоразвити персони, които не осъзнават дори и че са чисто голи (едва когато вкусват от дървото на познанието "се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници" /Битие 3:7/; това идва да покаже, че освен Доброто и Злото те не са знаели и нищо друго, т.е., били са абсолютно незнаещи), а какво остава за по-сериозна мисловна дейност. Те са като невръстни деца, непознаващи света около себе си и отношенията в него. Кой би посегнал на такава първична невинност? Освен библейския Бог, разбира се.
В тази връзка големият немски философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел пише в своята "Философия на историята" следното: "Райското състояние на невинност е животинско състояние, а раят е парк, в който могат да останат само зверовете, но не и хората".
Тезата за "свободната воля" е поредният опит да се помирят непримиримите вътрешни противоречия, създадени несъзнателно от авторите на Библията.