Една от първите ми срещи с Ябълката е Ябълката на Снежанка - половината жълта, половината червена. Все още на пазара им казвам ябълките на Снежанка. След като хапнала от нея, принцесата изпаднала в кома. Но била спасена от детската любов и усет към красотата. Защото седемте джуджета са си деца. (Както и първичен колектив, според Макаренко. Но това е друга тема), :)) След това ябълката става златна и някаква на пръв изглед зла хала почва да краде златните ябълки. Пък тя всъщност ги носела на своите принцеси. Е, може и да ги е пленила, защото нейните змейчета може да са пораснали и да са тръгнали по големия свят и по-конкретно в горната земя да плашат непослушните деца. А една принцеса не може да си играе с каква да е ябълка. И понеже се явил Незнайният Юнак от Земя Неоткрита, не дал ябълката и ранил халата, най-малката принцеса останала без златна ябълка. Впоследствие тя получила много повече, защото заслужавала най-доброто, а и имала търпение да го дочака.
Казват, че ябълката била причината да изгонят Адам и Ева от рая. Чак дотам спомените ми не се простират, :)) Но и сега си остава доста еротична картинката на жена, отхапваща ябълка. Много символика има и в това да подариш ябълка. Независимо дали е златна или от папие маше. Предпочитам от папие маше или дори обикновена ябълка, собственоръчно откъсната. За златната бих се съгласила, ако той е златар и ръцете му извайват най-красивите бижута. Но.. той е грънчар и ръцете му извайват пеещи стомни, :)) Пеещи стомни в летните жеги, да утоляват страст и жажда.
А после една непокорна ябълка да вземе да тупне точно върху главата на И. Нютон и да го извади от разсеяния му унес. Да вземе да стане ябълката на науката. А от древността се носят легенди за една друга ябълка - на раздора. Пак става дума за красота и първенства и малко женско съперничество. А всъщност ето тук открих интересна и с чувство за хумор трактовка по въпроса за ябълката на раздора.
А после една компания я избира за символ на своите продукти. И т.н.

Да питам ли за вашите асоциации за ябълката? Ако искате споделете със сутрешното кафе или вечерната мастика, :))

Ябълка върху острова

Расте върху острова ябълка дива,
люлей се в горчивата влага.
Под вятъра своите клони превива,
напразно към сушата бяга.

Къде ще избяга? Тя тук е родена.
Солена е станала вече.
Люля я морето във люлка зелена
и морското слънце я пече.

И тя разцъфтява под вятъра само
и ражда в горчивата влага:
единствена мачта в морето голямо,
която не може да бяга.

Веселин Ханчев