Сигурно много от вас са изпитали тръпката от прочитането на това
стихотворение много отдавна. На мен ми се случи днес за първи път и
исках да го споделя с вас. Дано да ви хареса колкото и на мене.
Благородство
Един възторжен кораб рязко врязабрадата си в спокойното мореи своя път със диря отбеляза.Морето не поиска да го спре,а само сбръчи се от болка сива,изохка тихо, като че дайретъркулна се във огнена коприва.Море, море, когато той със сила
разцепи те, нали те заболя?
Видях как твоята гръд се беше свила
Ти тази болка как преодоля?
А можеше със силните си пръсти
да счупиш мачтите като крила,
да блъснеш всичко в дълбините гъсти.
Аз знам, море, ти винаги прощаваш,
обидите потапяш в хладна сол
и болките червени изтърпяваш.
Следите им заравяш в пясък гол.
Сега разбирам твоето господство,
и сила, и лилава красота:
дължат се те на твойто благородство.
Петя Дубарова