Днес наистина много ми се събра. Докато се прибирах към вкъщи с 413 и се опитвах да се успокоя (рядко изпадам в такова безсамоконтролно безсилие) започнах несъзнателно да си изкарвам гнева. Не как да е, ами... литературно.

Става въпрос за "За кожата...". Понеже последно време Джонефф е по-активен в тази новелка, звъннах му да го питам кога ще пише. Оказа се, че имало още няколко човека, дето са писали, та засега няма да споделям изненадата. Само искам да добава, че като се прибрах, успях за два часа да напълня 4 страници с насилие и малко преди финала на главата... мина ми. Всичко ми мина и се почувствах доста по добре. Не усещах грам гняв в себе си. Всичко се стовари върху литературните персонажи, които умряха по особено жесток начин ;))) Ето и краткото описание на главата, с което предварително бих искал да се извиня на прототипите на загиналите герои. Джоневият най-зле загази, но самият Джонефф, като мой бъдещ кум, бе преливигирован с честта сам да си избере кой да го "убие" и с какво оръжие. Надявам се скоро да подредим последните глави и да приключим и този проект :)))

Ето и тийзъра:

"Днес(13.03.2007 г.) една личност, която никой отвас не познава (искрено се надявам да имате това щастие) успя за няколко секунди да ми вдигне кръвното над 200 и да влее една камара гняв в мен. За да го изкарам, реших да направя малка литературна касапница. Моля, никой прототип на герой да не ми се обижда, няма нищо лично в това, просто така ми идва на сюжета. Нямам никакви задни мисли!!! (Джонефф, прочете ли внимателно – НИКАКВИ ЗАДНИ МИСЛИ!!!). Забавлявайте се – за сметкана вашите и моя герои ;)))

И едно отдавна дадено обещание на Дани – The AI;)) Данка, нали ти бех обещал, само за майтапа, пич ;))

Но внимавайте!!! Кръв се лей в тази глава! Че и урина даже ;))) Куршуми фърчат, жени плачат!!!"