Беседата, която започваме сега е свързана с желанието Ми да имате повече вяра в собствените си сили. Какво имам предвид?

Имам предвид, че мнозина от вас се отказват много бързо когато срещнат препятствие по пътя си. И всъщност би трябвало човек да се замисли и да се постарае да усети правилната посока когато пред него се изпречи проблем. Защото проблемите идват предимно в два случая: единият е когато се подсказва от Висшите същества, че грешиш и трябва да се откажеш, защото това не е за тебе, и вторият – когато трябва действително да спреш и да преосмислиш решението си, когато ти решаваш сам. В този случай се подсказва, че има нещо за доуточняване на твоето решение, че има още нещо, което трябва да вземеш предвид щом си избрал посоката, в която си тръгнал и като го отстраниш навреме, действително да постигнеш успех..

Когато трябва да се откажеш, защото грешиш, проблемът, който се изпречва пред теб обикновено има обективен характер. Т.е. в такива случаи причината за твоите неприятности идва от средата, в която живееш. Тогава пред теб се изпречва нещо, или някой, за които изобщо не си се досещал, които изобщо не познаваш или пък нямаш пряка връзка с него или с нещото, което ти пречи. Въпреки видимата неестествена връзка с причината, тя е предназначена точно за теб и правилното решение ще бъде да се откажеш от започнатото действие. Външната намеса в твоите работи показва, че Висшите Същества, които ръководят и твоя живот ти подсказват, че твоите умствени, интелектуални или пък физически сили недостигат за изпълнението на намерението, което имаш, а това означава, че в последствие ще се провалиш.. Затова не е отстъпление когато човек, реши да се откаже от някакво намерение, стига това да не е редовна практика. Такова отказване се случва предимно веднъж на много години – обикновено тогава когато се вземат съдбоносни за човешкия живот решения.

Във втория случай, когато е необходимо да преосмислиш решението си с цел да изясниш собствената си позиция, обикновено проблемът е свързан с твоите лични възможности и способности. Оказва се в такива случаи, че нещо си недогледал, че нещо не си предвидил или пък не си забелязал свой собствен пропуск и поради тази причина имаш проблем.

Проблемът да извадиш на показ собственото си неумение да разсъждаваш обективно е много труден. Той изисква друго умение – да се работи със справедливостта. Когато приемеш справедливостта за свой критерий ще можеш да се поставиш в положението на Съдник. Но не  съдника, който критикува и осъжда в името на определена идея, а съдника, който може да подрежда проблемите от Живота. Така погледнат, от позицията на справедливостта, Животът е едно училище, което  може да ти даде мъдрост и увереност. Аз зная, че е много трудно да се преценява, кое е справедливо и кое не е, но нали затова в човешкия живот има грешки, има и поправки. Важното е грешките да не са много чести, а поправките да са във границите на  възможното - когато не е късно, действително да се отстрани допуснатия проблем. Честите грешки, особено когато са еднородни, показват неспособност за обективна преценка на положението, в което се намираш. Какво се изисква в такива случи? Изисква се да се спреш и да си зададеш въпроса, за кой  път ти се случва това. Когато откриеш връзката на новия със стария проблем ще разбереш, че сам си си докарал тези неприятности, защото не си отстранил навреме грешката си още в първия случай.

Аз казах в началото на темата, че Моето желание е да имате повече вяра в собствените сили. От казаното до тук не се вижда добре мястото на собствените сили, като че ли всичко зависи от страничните фактори. Къде остава борбата за себедоказване?  Точно тук в разрешаването на проблема се крие възможността за себедоказване. Човек може и трябва да бъде упорит във всяко свое начинание. Важното е да може да се ориентира правилно в своите действия – да знае кои действия са негови и кои под външно влияние. Проблеми възникват и когато вършите нещо под чуждо влияние. Чуждото влияние – това са мисъл-формите, които битуват в пространството по ред причини, сега не му е мястото и времето да ги уточняваме. Важното е само да се знае, че съществуват такива мисъл-форми, които хората наричат Духове и те понеже са лишени от собствено мислене, действат само според силите на привличане. Те отиват там където има подобни на тях мисли. Затова е от съществено значение с какви мисли живееш. Често се случва нереализирани желания на силно агресивни хора да битуват в пространството като мисъл-форми. Ако те са изпълнени със злоба, с омраза, изобщо с негативизъм ще отидат при хора с подобно настроение  и ще им създадат допълнителни проблеми. Ако обаче са позитивни мислите – ще подкрепят начинанието. Впрочем тези факти са обяснявани и в други теми, затова сега няма да се спираме по-подробно на тях. Важното е да се знае, че човек може да допусне грешка и когато се остави да изпадне под чуждо влияние. То се познава най-добре когато се случва така, че имаш едно нещо в ума си, а правиш друго. Това – другото не е твое. То е външното влияние.

Това последното, което казах, още повече засилва необходимостта от вяра в собствените сили. Тази вяра трябва да се проявява като вяра в Божественото у теб. Ти като се  възприемеш като Божие творение, ще вярваш, че щом у теб има нещо толкова съвършено като духовното Божие присъствие, ти можеш, ти си способен и имаш сили да изживееш живота си правилно. Правилния живот означава правилно отношение към себе си. А правилното отношение  към себе си изисква вяра в непреходната Божествена Любов, въплътена и в теб, както във всяко друго Божие творение.

Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com