Започвам да пиша това след дълъг размисъл върху един съвет на Стоян, отправен към мен. Замислих се върху това, кое ни кара да се определяме по един или друг начин. Какво ни кара да кажем "аз съм комунист", "аз съм демократ", "аз съм либерал", или "аз съм фашист". Стигнах до извода, че има два основни типа хора. Нека ги наречем "аналитици" и "фанатици".

 

Аналитици. Считам, че аз принадлежа към тази група. Това са хора, които изучават всички идеи и движения, било в политиката, музиката, науката, или каквото и да било. Вследствие на изучаването, те се определят като едни или други в зависимост от това, кое движение или идея най-добре изразяват техните чувства. и виждания Аналитиците са наясно, че няма учение, което на 100% да отговаря на техните индивидуални възгледи по въпроса. Докато са готови да защитават дадена идея, са наясно със слабите й места. Размишляват върху тях и начините за подобряването им. При спор привеждат аргументи, основани на логиката и анализа. Склонни са да променят идеите си под въздействието на разумни аргументи.

Характерна черта на аналитиците е, че развиват своя собствена система от възгледи, която може да прилича на някое от основните течения, но никога не се покрива напълно с него. Склонни са към индивидуализъм и не се стремят на всяка цена да бъдат приети от дадена група. Обикновено предпочитат да работят самостоятелно, разчитайки на собствените си знания и възможности. Често са интроверти и интуитивни според класификацията на Юнг. Обичат дискусиите и споровете, защото им дават възможност да научат нещо ново, както и да изучат аргументацията на противниците си.

 

Фанатици. Това са хора, които се определят твърдо като принадлежщи към даден тип. Веднъж решили, че принадлежат към него, не променят възгледите си, дори когато по разумен начин им бъдат показани слабите страни на застъпваната от тях идея. При спор привеждат доводи, основани на цитати и разсъждения на трети лица, считани от фанатика за авторитет по темата.Фанатиците се придържат стриктно към учението си, като защитават и слабите му страни със същата разпаленост, с която и силните.

Фанатиците изпитват нужда да принадлежат към дадена група и  се борят за одобрение. За този тип хора приятелите са символ на добруване. Броят на приятелите е от изключителна важност за фанатика и той често е склонен да поставя нуждите на групата над своите собствени. Неодобрението е бич за тях. Най-често тези хора умеят да работят в екип, стига останалите от екипа да са съмишленици. Фанатиците не обичат да спорят, а ако го правят, то е за да използват възможността да "покръстят" някого в техните убеждения. По архитиповете на Юнг фанатиците най-често са екстроверти и отсъждащи.