15/12/06

Ранени сме и тримата...ти знаеш

и всеки носи своя камък на врата си.

Ти беше, ти си, ти ще бъдеш

най-нежното за мен създание.

Как искам да се върна у дома си!!!

Със теб да идем някъде далече

сред хора нежни и различни.

Да бъдем заедно, любимо ми човече,

да бъдем влюбени и непривични.

****

Умирам бавно ден след ден

без твоята усмивка, знаеш ли?

Не аз избягах, помниш ли?

Оставих нещото да ти се случи.

Горещо молех се да мине,

но нещо в теб....

пък ако бъркам – прегърни ме.

***

Ако решиш да бъдеш с нея...аз не искам

да стъпвам боса по тревата

Ща се затрия някъде, живота си не стискам

без теб ако съм – по-добре в земята.