Болен Атанасовден...

от Serenity на 18 януари 2007, 21:17

Категории: Нещата от живота - Приятели
Етикети: приятели , купон , грип , студентство...

 
Съквартирантът ми Наско празнува в другата стая с част от приятелите си, очакват се да пристигнат още няколко човека, Даро също е там, а аз... аз се чувствам като подобие на парцал (дори не като истински парцал). Последните 4 дни почти нон стоп бях с температура 39 градуса, а това не ми се беше случвало от бебешките години. Сега си припомних колко изтощава това.. Както и че след като температурата се смъкне до поне 37 градуса искаш само и единствено да се наспиш...

Както и да е. Тази вечер няма да се присъединя към лудо празнуващата тайфа в другата стая, по няколко основни и важни причини:
1. Не мога нито да пия алкохол (пия антибиотици) нито да запаля цигара (боли ме гърло и кашлям). Разбира се мога да си говоря с всички, но това няма да притъпи усещането ми, че нещо не е както трябва.
2. Добре де, горната причина не е много основателна.. Ето друга: те ще пушат - особено Ирена (индивид, който ще опиша подробно някой пъъ тук, заслужава го - не с добро..) и близнаците, а и най-малкият намек за дим в момента ме кара да си изплюя дробовете от кашляне. Не че през цялото време не го правя също, но по-добре да не го предизвиквам, нали?
И 3. Наистина кашлям. И кихам - по цели четири пъти наведнъж! (чак ми е забавно) И подсмърчам също... Та с една дума достатъчно бацилоносна съм да заразя до един всички от щастливо пийващата компания оттатък. Да са живи и здрави - няма да им го причиня. Ще си седя в нашата стая...

А днес беше особено уморителен ден. Поради високите температурни нива в термометъра изпод мишницата ми последната седмица, Даро се беше паникьосал яко (тук е момента да му благодаря и да му кажа, че го обичам много), постоянно трепереше над мен, особено като лежах полумъртва и неспособна да кажа нищо без да изхъхря с подутото си гърло ужасяващо страшно (то май наистина си беше за треперене цялата работа).
Та душичката като същинска майчица се грижеше за мен, завиваше ме в леглото, не спеше по цяла нощ за да ми мери температурата през час, ходеше до аптеката с повод и без повод, следеше кога си взимам лекарствата, наливаше ме със всякакви чайове с мед и мултивитамин сокове, на лекар ме заведе... абе злато. Чак взех да се изнервям накрая, но истината е, че ако не беше той съдбата ми щеше да е неясна... Та мисълта ми беше, че след екстра-лежането наложено ми от гадния грип, днес се наложи да стана и да изляза навън цели два пъти (ако не се брои ходенето на лекаря откакто започнах да боледувам май не бях излизала изобщо)
Трябваше да ида първо до биологическия - там караме физическо, та да ми даде заверка Миленчето - тя ми е учителката, нисичка, руса и чака бебе (брех, голямо описание). Toва само по себе си беше трудна задача, защото аз едва се движа сама, залитам и падам абе голямо шоу.. та се налага някой да ме подкрепя в хода ми, но Даро беше на семинар в 10, а аз в 11 трябваше да съм в Биологическия. Ха сега де! В крайна сметка се разбрахме, че той ще излезе в 11 и ще ме чака пред Биологическия, където аз ще дойда с такси. (милият пак се жертва заради мен :'( )
Речено сторено. Имаше малки спънки с такситата обаче. Обаждам се аз и казвам адреса. Диспечерката:
- А къде се намирате в момента?
Аз повтарям адреса.
Тя: - Закъде ще пътувате?
Аз: - Биологически факултет.
Тя: - А той къде се намира?
Аз: - А... не знам?
(наистина не знам, т.е. знам, но в момента просто блокирах!)
Тя: - И как се стига до него?
Тук се вбесих и изцепих:
- Аз ако знаех нямаше да си викам такси !!!
Тя (след секунди, смутено) : Ще получите смс.

Е, получих си смс-а и таксито ми дойде навреме, взе си ми редовните 5 лв... Заклевам се, само от началото на тази болест ми хвъркнаха поне 100 лв ей така, без да разбера от ръцете!

Та отидох до Биологическия, взех заверка от Милена, после Даро дойде и си ме прибра с автобуса вкъщи, подкрепяйки ме като малко дете из пътя...

Другото ми задължение днес беше да правя устна презентация по английски, върху лексикална тема по мой избор, обвързана с книгата която чета... Бях си нахвърляла бележките, но нищо друго - а трябваше да направя и упражнения, които после да раздам на колегите. И това докато кашлям и лазя по земята с 39 градуса температура (добре, тук малко драматизирах :))))
Милият Даро пак се намеси. Под моя диктовка, докато лежах безпомощна в леглото, той завърши записките ми, направи ми две идеални упражнения, дори отиде да ги разпечата. Темата беше за Death Penalty - напълно в унисон с факта, че се чувствах убита...

Дотук добре - но как се предполага, че ще изнасям презентацията като не мога да кажа и един пълен лаф без да се разкашлям? Опитах всичко - сиропи за кашлица, хапчета, мед и лимон... всичко. Без резултат - кашлях (и кашлям) точно през 8-10 секунди, зловещо и раздиращо... Гърдите ме боляха зверски. И все още имах температура.

И типично за мен започнах да се паникьосвам много сериозно, и пак Даро ме успокои. Двамата решихме, че ще отида да й се обадя, да й обясня, че ми е лошо и евентуално да й предам записките си - с надеждата да ме разбере... Аз за всеки случай помолих Ива (колежка и приятелка) да говори с Гагова и да й обясни, че съм доста зле, с температура и да я попита дали не може да се отложи презентацията за началото на втория семестър.

И тръгнахме ние да отиваме към университета, аз - кашляща и влачеща се и Даро - бойно подхванал ме, изглеждащ сякаш всеки момент се кани да ме понесе на ръце. И точно бяхме на спирката получих смс от Ива -- "Няма нужда да идваш, отложи те за следващия семестър"
Голямо облекчение и обратно към вкъщи.
Е, малко гадничко ще е втория семестър сама, но... А може и да не съм сама, като знам колко болни има в момента - поне 10-на сме...

Абе ще я оправя някакси...

Сега отивам да топля одеалцето ми... Ще се правя на заспала известно време, после може да отида да кажа здрасти на Зоя (гаджето на Наско, тя е готина), но оттатък има индивиди, с които изобщо не ща да се срещам...

Честит Атанасовден на всички носещи това хубаво име! :)

Честит рожден ден на моята приятелка Ива, която днес става на 20 години! Обичам те.

И .. това беше от мен, свръх силите ми. Трупясвам :)

П.П. Справка - това започнах да го пиша в 20.05 часа -- смятайте колко бързо и бодро действам... Пусти грип...


Images, css and javascript optimized via IISpeed by We-AMP