МОЖЕМ
ЛИ ДА ПРИЗНАЕМ?
В стремежа си за
индивидуално оцеляване, ние се превърнахме колективно в роби. И седим и гледаме
по новините, как са се случили произшествия тук или там, по-близо или по-далеч
от нас, докато един ден всичко се стоварва
и на нашите глави. И тогава наддаваме вой до небесата, но разбира се
никой не ни чува, точно както по-рано ние самите не сме чували болката на
ближният. Що за хора сме, Боже мой?!
Тъпотата ни не е
оправдание! Иначе сме по-хитри от много
нации и народи. Но хитруваме на дребно, кокошкарски, а не виждаме големите неща
и особено тия, които най-много ни засягат. Като се случи нещо ужасно в
държавата, ако лично не ни засяга, ние цинично отрязваме: - „Дреме ми на оная
работа!”, без дори да подозираме, че след броени дни ще плащаме прескъпо, точно
за тия безумия които сме пренебрегнали в момента. Забравяме героите си,
уважаваме престъпниците, прекланяме се на отрепките които в момента са ни
началници, макар зад гърба им да ги псуваме. Андрешко ряпа да яде, в сравнение
с днешните Андрешковци! Жалки сме и понеже донякъде го съзнаваме, още повече се
озлобяваме и към себе си, и към другите. Това води до ужасни духовни
изкривявания, до регрес и в крайна сметка до оскотяване! Резултатите се виждат
ежедневно, от хрониките на произшествията в страната. А те заемат повече от
половината новини по всяка телевизия, вестник или радио. За култура,
образование, литература, просто не остава време. Защото в култ са издигнати
разни псевдозвезди, заснели порноклип или оплюли вулгарно Левски, подиграли се
с клането в Батак, или просто защото са си инжектирали 800 кубика силикон в
гърдите. Къде ти е прословутият народен разум, българино? Гледаш турски сапунки
по всяка телевизия, „малка сладка Бианка” се опитва да ти измъкне и последното
левче с измама, а изродът Руменчо ще завърти колелото на късмета точно толкова,
колкото да ти покаже какъв огромен глупак си, за всеобщо съжаление.
Отдавна дедите ни
се обръщат в гробовете си, поради масовата простотия и нахалство на потомците
си. Отдавна никой не ни взема на сериозно и като народ, и като държава, просто
защото самите ние не се уважаваме. Отдавна сме забравили какво значи да се
засмеем от сърце, а не да се присмиваме,
да се уважаваме заради качествата си, а не заради служебното си положение и да
покажем поне малко кураж, когато е необходимо! Бедна, бедна Българийо!
Дребнавите отрепки по форумите, ще се хванат първо колко пропуснати пълни члена
и запетайки има в текста, а смисълът му изобщо няма да стигне до тях! И ще
продължаваме да се делим на „наште” и „ваште”, на „сини” и „червени”, на
„добри” и „лоши”, просто защото сме забравили да сме нормални хора! А
нормалните хора по света имат качества и слабости. И могат да си признаят като
грешат. А не да вият като койоти срещу неправдата, а като сами имат възможност,
да вършат същата неправда в двойни размери!
Мисля, че отдавна е
време просто ДА СЕ ЗАСРАМИМ! От себе си. А после да искаме от другите.
Красимир Бачков