Толкова много лоши неща могат да се случат на човека, та понякога се чудим как така злото ни подминава. Предполагам, на това се крепи вярата на някои хора в ангел-пазител. Добре, но понякога и ангелите спят...

Няма да си простя, ако не напиша тази публикация. Поводът е един абсолютен потрес, поради нещо, което се е случило последния четвъртък през нощта. Няма да разказвам случая, само ще кажа следното:

Моля, проверете си системите на заключване на вратите. Проверете си прозорците. Ако имате близки - възрастни хора на село или в града, които живеят сами, проверете вратите - прозорците - портите - оградите.

Нещата сега са такива, каквито са. Но за съжаление в идващите месеци ще се влошат. И това е по две причини. Едната е обективна и неизбежна: кризата ще тласне някои хора с нестабилен морал в погрешна посока. Другата може да бъде избягната, но все пак ще се реализира: амнистията.  1/4 от всички затворници юе бъдат освободени, и ще попълнят редиците на извършващите престъпления, като че ли не ни стигат тия по улиците. Толкова рядко изобщо осъждат някого, че е куриозно ако все пак има осъден, да го освободят предсрочно.

Съжалявам, ако постингът ми звучи песимистично.  За мен той е реалистичен. Внимавайте, моля, пазете себе си и своите близки!