Обещах на Ела да публикувам някои от билковите рецепти на Ванга, които съм изпробвала. Надявам се, че ще бъде полезно за много от вас и ако заедно успеем да избегнем дори само 1 аналгинче, сме постигнали голям успех :)

Тук са всички рецепти: http://vanga.eu/prescriptions/

Първият ми път беше преди много години (говоря за рецептите, де :Р). На 22 съм. Кръвта ми кипи, живее ми се... много. И живея.

Един ден започвам да се кипря пред огледалото. Напудрих си носа и взех спиралата. Поглеждам се в очите - жълти... Поглеждам пак - пак са си жълти. Ужас! Паника! Обаждам се на майка ми. Казва "Сигурно е жълтеница." Какво ли пък беше това? Чувала съм го, ама нищо не занам. Отивам на лекар. Казват "Хепатит" (било едно и също) и ме вкарват в инфекциозна болница. Треперя докато излязат резултатите от изследванията, защото се оказа, че имало няколко модела хепатит: Вирусен хепатит А, който се предава по въздушно-капков път - минава за няколко дни+диета след това; Хепатит В и С се предават по кръвен път и е необходимо повече от 6 месеца болнично лечение. После разбрах, че има Хепатит до буква G вкл!!!

Излизат изследванията - В! Местят ме в друг сектор, където са не-заразните. 6 жени в стаята. Депресират ме веднага - ще стоя най-малко 6 месеца... Абсурт! Наближават Коледните празници. Това както и да е, ама Новогодишния купон не мога да го преглътна... Днес е 21 декември - няма време за толкова боледуване. Казвам им, че ще изляза до Нова година. Смеят ми се.

Започвам да чета за болеста. Викали й царската болест - исак се много ядене, много витамини, никаква сол и подправки. Добре, така да бъде. И започвам да ям. Всичко, което ми дават в болницата; всичко, което майка ми ми носи; плюс две големи купи плодова салата на ден. Голямо ядене падна.

Един ден майка ми ми носи пакетче сода бикарбонат и ми казва рецепта на Ванга за хепатит (не знам кой модел). Без да се замислям, започвам да изпълнявам: Към сока от 1 изцеден лимон прибавям 1 ч.л. сода и това го пия сутрин на гладно 3 поредни дни. Нищо друго, нищо сложно. Казвам и на колежките да го пият. Смеят се.

През това време ми правят всяка сутрин изследвания на урината и си следя дали изсветлява. Ако изсветлее - излизам. Говорим си с "колежките" и се чудим как сме се заразили. Цяла седмица рових в паметта си, но не си спомних да са ми взимали кръв, да са ми били инжекция, въобще някак някой да е заразил кръвта ми. Докато една от колежките каза, че е била на зъболекар!!! По дяв...! И аз ходих! При същия! Мъдрецът ми беше тръгнал накриво и ме болеше - той ми го цепна! Д-р Гъбев на бул. Руски в Пловдив. За бога, не ходете при него!

Направих рецептата, продължих да ям и да чакам кога ще изсветлее. Дойде Коледа и подмина. Дойде 30 декември. Гледам сутринта пак в чашката. И направо ми идваше да я изпия! Толкова беше бистра и хубава! Веднага тръгвам да търся лекуващия. Имам време до купона :). Лекуващия липсва. Почвам да говоря с някви други лекари. Изследванията ми били добри, но не искат да ме пуснат - трябвало да си дойде лекуващият. Пак паника. Чакам 2-3 часа и пак тръгвам да го търся. Няма го. Можело и да не дойде днес, пък утре - забрави. Отчаяна съм. Колежките пак ми се смеят "Ти добре ли си? Минали са по-малко от 10 дни! Никой няма да те пусне!" Оставих ги да си се забавляват.

Вечерта на 31ви още си бях вътре. В 12 часа се чукнахме с нектар и си пожелахме да ни изсветлее урината... Към 3 часа през ноща се събудих от пиянски викове. Вслушах се. Виковете бяха "Анасташияяяяяяяяяя". Моята банда бяха под прозореца и ръкомахаха. Бяха поне 15тина и вдигаха ужасен шум. Слязох долу набързо. Размахваха някакви бутилки - носеха ми да пия. Всички врати бяха заключени. Нищо, то така или иначе, алкохолът ми беше забранен. Повикахме си от двете страни на стъклена врата и се разделихме.

На 2ри януари лекуващият дойде, видя ми изследванията и си ме пусна :). Колежките една през друга започнаха да си записват рецептата :)

Имам още истории, ама стана много дълго и дано не съм ви досадила.