Умиращо сърце

от kotka_sharena на 26 юли 2006, 14:03

Категории: Нещата от живота - Размисли - Ежедневие
Етикети: сърце , болка , лъжа

 
Сърцето ми е болно... разбира, че го лъжат и вече не трепва...мечтае, но знае, че това са само мечти. Опитва се да ги забрани...  Твърдо е.. някой ден ще се събудя и то дори няма да тупти, защото на негово място ще има един камък. Един ден то просто ще напусне сцената – без фанфари, без последни думи. И ще се събудя.. мъртва.

Понякога ми се струва, че съм започнала да умирам още с раждането си. Друг път си спомням, че съм живяла...

В този момент преди време сърцето ми се свиваше и изпитвах болка. Сега дори сълзи не протичат.. просто очите ми са влажни. Нищо, така е по-добре. Влажните очи ме карат да изглеждам по-красива.

Това не е оплакване, а просто диагноза. Няма бягане. Неизбежна е смъртта.

Понякога сутрин се събуждам с нови сили. Не знам от къде се вземат. И после идва вечерта... и тогава отново съм слаба. Порочен кръг? Мъртва надежда.

Дали ще мисля за тези неща, когато загубя сърцето си? Може би дори няма да си спомням... Забравата е блаженство... точно сега искам да забравя коя съм, къде съм... искам да забравя този свят и всички останали...


Ще сложа черни дрехи, тежък грим...

Косите ще отрежа.
И ще си отида в зимна белота.