Боли от невнимание
когато
приятелите си отиват
и е тихо
пътеките оттатък изгрева
са бели
от недомлъвки и съмнения.
Луната – въпросителна
непревъзмогнали обидата
поредната
Боли от непремислия
изказани и премълчани
помахвания
до брега
за сбогом…
а вчера беше пристан
и утеха
и кротка сладост
дългото очакване…
Днес
боли от невнимание
когато
приятелите си отиват.