Безименна метална планета. Съществуваща само като номер, просто защото всяко кътче на вселената е картографирано и описано. Незаслужаваща дори някакво по-обстойно описание. Мрак, заменян понякога от мъждивото сияние на течаща магма. Свят, покрит с вулканична пепел и скали. Вода - добивана от постоянно променящи местоположението си артезиански кладенци. Храна - основно от преработени нисши растителни форми. Кислородната продукция от хидропонните ферми - едва стигаща за наличното население. Внос - единствено на необходимите за човешкото съществуване хранителни добавки и минимума резервни промишлени части. Износ - естествено метал. Благодарение на почти невъзможните, уникални съвпадения на редица фактори, 90 % от състава на планетата е метал. А благодарение на политиката на терор и мегаломания на местната галактическа власт - за роботите, контролиращи добивания в огромни количества ценен ресурс се полагат повече грижи, отколкото за хората, бездушно принуждавани да работят буквално да предела на възможностите си. Независимо от развитието на технологиите и постиженията на био-химията, на такива места се оказва много по-изгодно - от икономическа гледна точка - да се развъждат хора, които са приспособими и почти се самоподдържат, отколкото свръх-механизирана техника.
Редът, дисциплината и контролът са доведени до съвършенство и се прилагат с абсолютна прецизност. Средната продължителност на живота е тридесет години. Смъртта настъпва поради претоварване и преумора на различни системи в човешкият организъм - но болести от бактерии, вируси и инфекции няма. Работи се по двадесет часа на денонощие. Разговорите, обучението, любопитството и забавлението са недопустими - единствено възпроизводството. Всяко отклонение от нормите се наказва. Наказанията са няколко степенно осакатяване или смърт. Липсват всякакви обществени структури, нормални за едно човешко общество. И въпреки това раждаемостта превишава смъртността.
...
А това конкретно раждане е толкова тежко, че довежда до смъртта на жената - тя не успява дори да види третото си, последно дете. Мъжкото бебе веднага е поето от дебнещият робот, едва изревалата му устица е затъкната с накрайник, от който потича течност, пълна с необходимият минимален химичен състав имитация на майчиното мляко (но не и на вкус, мирис и цвят, затова пък със силно лекарство против повръщане и слаб приспивателен ефект). А мъртвото тяло вече е на конвейра за преработка. Ако роботът беше програмиран да преценява и други фактори, не само пряко зададените му в момента, несъмнено би обърнал внимание, че още от този момент очите на детето се фокусират ... Но дори и да можеше да забележи, не би могъл да интерпетира по никакъв полезен начин тази информация. И надали въобще някой от местните жители би обърнал внимание. Но на едно друго място, дори не-място в известен смисъл ...
...
Свръх божеството потръпва от необикновеното усещане, за пръв път появило се откакто съществува вселената и тя в нея. Веднага извиква в съзнанието си металният свят, превърта случката с раждането и се вторачва в невижданата досега плетеница от вероятности. Ето го, значи все пак можело да се появи - нещото, неподлежащо на пълен анализ дори и от най-мощният тук. Продължително, дори и по мерките на божество време, тя се вторачва в ужасяващата, загадъчна, преплетена, невероятна и само донякъде предвидима купчина от нишки. Усещането все още е непривично. Досега, по време на неизмеримо си с човешки мерки съществуване, винаги, независмо колко сложни на пръв поглед са съдбите, влиянията, зависимостите, всичко е било предвидимо и подлежащо на изчисление. Но ето това, което се случи, и продължава да се случва - това е нещо изключително, и дава искрица надежда във безмерното и божествено съзнание.
Веднага се забелязва сливащите се в една по-плътна нишка, но все пак динамична (с пъти по-подвижна от всичко, виждано и анализирано досега от нея) и висока вероятност - в изключително кратки по човешките стандарти време да настъпи краят на току-що появилото се същество поради независещи от него фактори.
Докато по-голямата част от съзнанието и продължава упорито да се опитва да извърши и проследи невъзможното, усетща и отговоря на повикванията на подчинените и божества. Разбира се, най-важното събитие от такъв характер вече е почуствано навсякъде, и тези непредвидими последствия ще предизвикат дискусии на всички нива. У-сърфър и уориър са първите. Тя малко се позачудва защо каос не е реагирал още, но комуникацията с него, докато изследва паралелната, алтернативна и странна вселена е прекъсната, което е нормално и логично.
Като че ли в един глас, те настояват да се пренебрегне принципа за ненамеса и да осигури, поне в началото, възможност на този човек да оцелее достатъчно дълго, за да може да влияе в по-висока степен на събитията в човешката плоскост на съществуване, въпреки неясното бъдеще. С подходящи изразни средства, отговряйки и на другите, тя посочва още няколко аспекта на проблема и регулра възникналите спорове, чуствайки отглас от собствените си усещания в тях. Но най-важният аргумент си остава, че при божествена намеса на толкова ранен етап, без кристално ясна представа за всички последици, ефекта би бил катастрофален на всички плоскости на съществуване - без изключения.
Реално временните наблюдения продължават.
...
По пътя към механизираните креватчета роботът получава съобщение, че опасният поток лава, който се наблюдава, е променил посоката си и след 51 секунди достига основите на купола. След четвърт секунда изчисления и справки в базите данни, машината прецява, че старата сграда няма да издържи повече от 10 секунди на горещината и налягането, а пътят до изхода с евакуационните транспортни магнитни всъдеходи е точно толкова. Наличните деца вече са опаковани в кувьозите и насочени натам, но на роботът не би му стигнало времето да занесе и опакова товара си и да се спаси. Безапелационно въведените заповеди поставят функционирането на контролните машини като него самият с най-висок приоритет. Поддържането и увеличаването на работното население са важни, но не достатъчно. Четвърт от секундата преди да се освободи от товара си, крачето на бебето се изметва, като че ли по случайност, и натиска бутона за отварянето на вратата на сервизното помещение, покрай което минават. Роботът се обръща да види причината и анализира новите факти, и открива в помещението току-що поправен, готов за използване кувьоз. Още четвърт секундни изчисления и решението е взето - детето е поставено, опаковано, и се насочват към превозните средства. Лавата вече е стопила по-голямата част от купола, който се срутва на части, и е на няколко метра от машината, когато роботът и кувьозът се качват и потеглят. След четвърт секунда куполът се е разтворил във втечненото поле от метал, а лавата се разстила и бавно започва да изстива и втвърдява под малката флота прецизно управлявани всъдеходи.
...
Най-главната богиня разпитва кой се е намесил, щом тя самата не е, и твърдо е забранила на този епат опити за влияние, но никой не отговаря. Като че ли всички са искрени. Използвайки разхищително сбособностите си спрямо подчинените си, тя разбира, че от тяхна страна влияние няма. Както и от другата вселена - каосе, къде си, усещаш на някакво ниво какво става, върни се ... От малкото човешки същества, притежаващи осъзнати или не частични полу-божествени способности, също няма намеса. Най-странното предположение като че ли е най-вярното - това човешко същество, само минути след раждането си, извършва перфектен мигновен анализ на ситуацията и прави единственото възможно, СЪЗНАТЕЛНО действие, за да се спаси. Или по-точно, за да може да продължи да виляе на съдбите на хората, а и не само на тях? А дали не поради някаква неизказуема и непознаваема причина?
С цел най-пълно потапяне в реалността и обстановката, шефката богиня взима решение, което преди е прилагала само от нездраво любопитство - ще се превъплъщава в истинският за хората свят. Естествено, прилагайки клишираните трикове на неуязвимост и неосезаемост, тя слиза на планетата, която обитаващите я биха нарекли ад, ако имаха база за сравнение, в привичният за нея стил, образ и поведение:
Хера.
...
Материализира се някъде в отровната, замърсена, ръжива атмосфера. Чрез подсилените възприятия на прякото въздействие този свят излгежда още по-отвратителен. Бързо профучава до пропукващото новопоявило се поле от лава и прониква във всъдехода. Роботът, както и никой уред или човешко усещане не могат да я засекат. Машината лети плавно и направо към целта си, спазвайки дистанция, в строг ред с останалите. Надвесва се и се вторачва през полупрозрачния капак на кувьоза, разглеждайки новороденото. Изглежда нормално, нищо особено, не се движи нищо, освен гръдният кош, очите са затворени. Вероятностната линия на смъртта се е разсеяла в множество изтъняващи нишки, но с проблясващо насилие във всичките им оттенъци. Огромно количество хора и съдби се вихрят, появяват се и изчезват около създанието. Тя вече се усеща, че това може би не е много уместно да се нарече точно човек. Вероятността за мутации е висока, при тази прекомерна раждаемост и разнообразни влияния на уникалната околна среда. Но доброкачествена, жизнена мутация с такъв ефект - бе мислила, че е невъзможно, ако не го гледаше в момента. Не, това си е именно представител на хората, въпреки способностите и бъдещето - усеща човещината в него. А има усилена, необикновена мисловна дейност - как е възможно, физически мозъкът не би трябвало да е дотолкова развит, но е факт. Боже мой, аз, а какъв лидер ще бъде ... той ще е генерал, и не само - това ще е Генералът!
Осъзнава, че очите на бебето се отварят и я фокусират, което е невъзможно! Или поне би трябвало да е невъзможно, както и други факти около него, но усещането е именно, че то я гледа и възприема, и не само това - и анализира и преценява. Веднага, панически, тя напуска човешките измерения, опитвайки се да се успокои. Не, това не беше грешка, но никога, НИКОГА няма да го повтори. Никога. Никога ли? Не, поне докато той - Генералът - съществува. Такова огромно изкушение да направи нещо, да демонстрира божествената си мощ - но не - сдържа се, както винаги. Сега вече ще бъде фатално, ако го направи по такъв начин.
...
По-късният, задълбочен, продължителен и обективен анализ, въпреки неприятните изводи, разкрива неразривната свързаност на Генерала с цялостното съществуване на вселената на всички нива. Пряката божествена намеса ще доведе до окончателен край на съществуването изобщо. Коствената намеса е трудно изпълнима - има възможност да се преценят всички последствия, но времето за анализ и реагиране на ситуациите е по-голямо от нула само ако в задачата участват паралелно и едновременно тя и поне половината от боговете. А ако към него има и хора с полу-божествени сбособности - поне три четвърти. Тя разбира, че това ще е човекът, който единствено сам че решава и кове собствената си съдба, увличайки в своя водовъртеж цялото човечество, и част от другите богове дори.
...
...
Марио Асенов, 00-05 часа на 02.02.2005 год.