Вчера в духа на предстоящото излъчване на българското Survivor отпътувах на село…ей така да вкуся и аз малко от тръпката.Безгрижно с един приятел си подмятахме окъсаното перце ,играеики федербал в обширния двор.Въпреки многото декари необработваема земя,или с други думи големи тучни поля ,ние се сбутахме в едно ъгълче.Точно това  предизвика трагичния завършек на нашата игра.Въоръжени бяхме с две недотам здрави перца.Едното отлетя на покрива , а другото цопна във варела,пълен с вода, и докато се усетим потъна на дъното като Титаник.Липсваше ни само един млад момък,които да размахва ръце в безграничен ужас и накрая да се потопи заедно с перцето за по-голям драматизъм.Със сломен дух се упътих към близкият телевизор и на един от двата канала,които бяха на разположение попаднах на излъчването на отдавна забравената първа част на Harry Potter.Докато се взирах с глуповато изражение в екрана се отдадох на дълбоки размишления…Под невинното детско изражение на младият магьосник се криеше съзнанието на един стар алкохолик.А цялата тази зле скалъпена история с болящия,парещ белег е просто за приктие на постоянния махмурлук,след дългите пиянски вечери в общата стая на Грифиндор.И въобще май по-голямата част от учащите в училището по вълшебства и магии не са толкова безобидни, колкото ги представят…Дали?