Нито една повече: да събудим институциите!
На 25 ноември, Международният ден за елиминиране на насилието над жени, отново се обединяваме, за да дадем гласност на този проблем и заедно да изразим недоволството си към бездействието на институции и властимащи, които в условията на глобална пандемия и покачващ се ръст на случаите на насилие, основано на пола, продължават да бягат от отговорност и да не предприемат каквито и да е било адекватни действия за борба и превенция спрямо насилието, нито пък за защита и грижа за жертвите, попаднали в капана му.
Ние силно вярваме, че трябва да следваме традициите на международното и българското феминистко движение, отбелязвайки датата подобаващо. Също така, обаче, сме убедени, че е нужно да бъдем отговорни и солидарни с изнемогващите медицински сестри, с болногледачките, учителките и всички останали работнички в преобладаващо “женските” професии, които вече почти година износват кризата на гърба си. Да се съберем за протест на живо би означавало да стоварим още тежест именно върху тях. Допълнително, не бихме бихме могли да изложим на още по-голям риск най-непривилегированите сред нас; онези, които така или иначе са сред най-засегнатите от пандемията: жените от ромски произход, бедните жени, ЛГБТИ жените, жените с увреждания, бежанките, секс работничките и затворничките в борбата за един по-справедлив и по-добър свят за всички тях; за всички нас.
Затова тази година вместо на протестно шествие, ви каним на масово входиране на писма до (без)отговорните институции! Време е те да се събудят и задействат! Мълчанието им в момента, в условията на разгръщаща се пандемия от насилие, е повече от неприемливо - то е опасно!
В условията на глобалната криза, ние скърбим за увеличилите се жертви на домашно насилие. Досега в България 17 жени изгубиха живота си по време на пандемията. Ние помним имената им. Крайно нужно е да подчертаем, обаче, че това не е единственото проявление на насилието, основано на пола. Освен вкъщи, насилието е реалност за много жени както на работното място, така и на улицата. Освен физическо, психическо и емоционално, насилието бива също икономическо и институционално. Икономическото неравенство също боли. Бедността боли. Ниските пенсии отнемат животи. Ужасно ниските заплати и мизерните условия на труд в преобладаващо “женските” сектори като този на шивачки, хигиенистките и медицински сестри взимат реални жертви. Пандемията изложи на показ гнилото в системата по-ясно отвсякога. Сега е нужно да се борим още по-смело и безкомпромисно от преди. Да бъдем още по-единни и солидарни едни с други. Да бъдем още по-настоятелни спрямо институциите, отговорни за всичко това.
През изминалите три години формулирахме серия от искания, сред които превантивни, рехабилитативни, образователни, институционални и информационни мерки. Нито едно от тях не беше изпълнено, въпреки заявките и обещанията на отделни парламентарни групи. Тази година сме още по-категорични в исканията си и апелираме към всеки един от вас: изразете своята солидарност с жертвите на насилие, основано на пола и се включете в общата ни борба за по-добър, по-подкрепящ и по-справедлив свят за всички жени и момичета!
Присъединете се към нас в масовото изпращане на писма до посочените институции през целия ден на 25 ноември!
Защото това трябва да спре. Защото ние няма да го позволим. Нито една повече!
NB: Примерен текст за писмото и списък с институциите, на които можете да го изпращате ще откриете в дискусията на събитието.
Или как може да бъдеш пребита, а съдът да каже, че нищо ти няма
BNR - Covid-19:
20% ръст на сигналите за домашно насилие
Има. И е важно да се разбере защо някои жени твърдят, че "не могат да си представят такова нещо", а за други това е ежедневие и не виждат "защо се вдига толкова шум". Защото йерархията на насилието на жени определя и реакцията на обществото и степента на невярване и кво-ти-пука-не.