Запях те в моята песен,
сънувах те в снощния сън,
вдишах те с мъгливия въздух, 
да издишам, не смея сега.

Ръцете си няма да мия,
защото докоснах те с тях,
с нозете си стъпвах след тебе,
спрях да вървя върху тях...

Болна за тебе съм легнала,
не дишам, не спя, не вървя...
Болна, без теб се предавам,
друго неще да ме свърне!

Линея от мъка бездънна,
удавих се в скрита любов,
чакам те сам да откриеш,
чакам, само ти ще си лек.

В чаша вода те привиждам,
искам от теб да отпия...
Пресъхва в мене живеца,
от жажда свирепа немея.

Болест си ми ти, на сърцето,
болест, дето затрива,
а ти сам, даже не знаеш,
и аз няма нивга да кажа!