Започнах това като и-мейл до приятелката ми, но опиянен от красноречието и дълбоките си прозрения реших да го споделя и с вас.

Както ви казах, наскоро изкарах по-висока категория. Не съм си взел още книжката, но все пак хвърлям по едно око на обявите за работа. Вече доста дълго време съм безработен (напуснах предното си място поради здравословен проблем), и вече почвам да се сдухвам от седене по цял ден пред компютъра. Бях забравил какво депресиращо занимание е това, гледането на обяви. Сравнете два примера:

1. Търсим шофьор с кат. С+Е за вътрешни курсове. Работи се с MAN TGA  с бордово полуремарке. Заплащане 18 ст. на километър + командировъчни.

2. Търсим млади, динамични и амбициозни хора с умение за работа в екип. Предлагаме работа в динамична среда, с възможности за професионално развитие и стимулиращо заплащане според постигнатите резултати.

Така-а-а-а. Всеки нормален човек ще си каже "аз съм млад, амбициозен и динамичен, заслужавам по-добра работа от това да карам камион за нищо пари." Всъщност 18 ст. на километър прави 180 лева до Варна и обратно, което е ден и половина работа, при това без никакво усилие от твоя страна. 10 курса на месец са 1800. Това е друг въпрос обаче.

По времето, когато бях млад и амбициозен съм ходил на такива обяви. Оказва се, че "работата в динамична среда с възможности за професионално развитие и стимулиращо заплащане" е най-често свързана с маане на бургери в някоя бърза закуска, маане на каси в някое заведение, или продажба на албумчета за снимки и неработещи часовници по улиците (по онова време беше много популярен бизнес). "Стимулиращото заплащане" най-често е под формата на бакшиш, или 1 лев на албумче (т.е. трябва да продадеш 90 албумчета на ден, за да изкараш парите, които ще изкараш като си седиш кротичко в кабината и си въртиш волана). Моралната страна на начина, по който се пробутваха тия боклуци не желая да обсъждам. Едно от работните места (по телефона ми казаха, че било рекламна агенция, и аз се вързах понеже горе-долу се оправям с графичния дизайн) изискваше да продаваш за по 10 лева карти за намаление в ресторанта на Астор. Впоследствие разбрах, че Астор нямал нищо общо с тази работа, и дори и не бил чувал за подобни карти.

Колкото до работата в екип, нямам думи. Вече и чистач да станеш, трябва да умееш да работиш в екип. Ами аз като предпочитам да се оправям сам, и нито аз да разчитам на някого, нито някой на мен, какво да правя? Да мра от глад ли? Да не говорим, че в повечето случаи "работата в екип" се свежда до това, че имаш колеги. Глупости на буци.

След като отмина характерната за края на пубертета еуфория се замислих и истината ме удари право между вяжгите. Ами ако работата наистина е "динамична, със стимулираща заплата и възможност за професионално развитие", фирмата няма да ползва безплатните обяви във вестниците за да търси служители. Всъщност тогава и реших, че ще работя като шофьор. Първо, че си ме бива, второ -- приятно ми е, и трето -- знам какво мога и какво търся. Сега щом се обадя на някоя обява и не ми кажат по телефона директно за какво става въпрос и колко се плаща, им пожелавам учтиво "приятен ден", затварям, и казвам една бърза молитва за поредния будала, който ще се върже.