Облечени в кожа прилепнала,
размъкнати тениски, южна летлива коприна,
с пригладени кичури, с рошави диви къдрици,
зелени обувки и бронзови летни сандали,
и деколтета оформени или шиите скрити,
ето ги моите сестри по улицата.
Това са стопанките на голямата къща.
Усмихнати стопанки или тъжни стопанки.
Бутат колички и кучета
избутват мъже и автомобили, витрини и стари ключове,
избутват ръце и очи недоволни,
пясъчни кули, мечти без основи,
самите устои на хаоса.
Малки стопанки, бързащи или просто скитащи,
с бижута от кост, гривни подрънкващи,
очите гримирани, или очите открити,
с гласовете камбанки звънтящи
и токчета с неправилен ритъм.
Ходят моите сестри по улицата,
зад тях са сенките на сестрите им
и техните сенки също.
Мои, замислени стопанки – винаги вътре в нещата
на голямата къща..