Понякога,поне на мен ,смъртта ми изглежда  като самотен бегач на дълги разстояния , движейки се с неземна или извънземна скорост.Движейки се толкова бърже понякога въздушната вълна , предизивикана от нея повлича и хора,които са на не точното място и време.Когато попадна на маршрута й,ако има хора и време не бих пожелал на останалите да изживеят моя живот.Знам,че има хора,които може би завиждат на живота ми,но има и други,които  имат по-добър живот.По принцип всеки има един живот и той си е само негов.
      Познавам човек,който сякаш е живял живота,който съм искал,но затова е платил доста висока цена-в смисъл,че той се е лишил от неща,които аз съм преживял-разбира се това важи и за мен,аз пък съм се лишил от това пък което той е видял и преживял.
   И още нещо,когато дойде момента,ми се иска да ми се яви в тялото на блондинка,а не на блондин,ако може да е онази от 53 улица от «Ах ,този джаз «

 Не мога да разбера,ако наистина тя може да се явява в човешки образ,дали може да изпитва и чувства,например дали може да се влюбва или да се привързва към някого.Ако случайно се случи първото-не съм сигурен дали обекта на чувствата и ще иска да тръгне с нея с удоволствие.
Не разбирам и това,защо аз трябва да изкупувам греховете на някой,живял доста преди мен и защо тя прибира Добрите,а лошите си ги оставя на този свят.Нали,уж след нея се преселваме в един по-добър свят.