Политика по отношение на коментарите

Главната функция на интернет и до днес си остава информацията. Търсим и оставяме информация – за себе си, за света, четем за развлечение. Интерактивността на интернет сега ни дава правото почти всичко което четем да маркираме със своето мнение по въпроса. Това дали нашето мнение интересува някого е предмет, който смятам да оставя настрана и да се занимая с нещо по интересно, а именно – какво е естеството на коментарите, които оставяме.

Какви коментари можем да оставяме за нещо, което някой е написал в блога си например? Този въпрос на първо четене е с очевиден отговор – всякакви. Ако обаче заместим думичката “можем” с думичките “имаме право”, човек трябва да си поеме дълбоко дъх, да издиша и да започне да разсъждава. Материята е сложна, затова е добре да потърсим отговора в нещо ясно, точно и ..държавно.

Конституцията на република България. Глава втора - Основни права и задължения на гражданите

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Да. Точка втора идва да покаже, че точка първа дава ограничени права. Можем да оставяме коментари, изразяващи мнението по темата н блога, освен ако това мнение:

• накърнява нечии права или чест – обижда, разгласява лична информация и т.н.
• призовава към насилствена промяна в на конституционно установения ред – каквито са, ако щете вярвайте някои блогове, изразяващи мнение да речем за расовите принадлежности
• е насочено към извършване на престъпления, разпалва вражда или извършва насилие над личността – лично съм попадала крайни в това отношение публикации

Участието ни в интернет изглежда интересно, примамливо, а е и истински достъпно. Но то ни задължава. Блогът, който създаваме, статиите с които го пълним и коментарите, които одобряваме са наша ангажираност към свободата на словото.

Конституцията на България дава основните права и задължения на гражданите. Правата на един човек винаги се сблъскват с правата на другите. Примери колкото душа иска. Наше задължение като будни граждани е да следим дали не даваме повод за накърняване човешките права. Дали моят блог не се превръща в платформа за обидни изказвания на расова или полова основа. Или за религиозно-фанатични изблици?

Блогът има много предимства, но за съжаление той твърде често може да превърне свободата на словото в разхайтеност на словото. Конституционният съд е висшата инстанция, която следи за правата на човека, а първата сме ние.