Диалектическият подход към историята (към който авторът се придържа неотклонно) изключва вероятността да разглеждаме
Сталинградската битка като изолирано явление,поставено извън контекста на останалите събития на съветско-германския фронт и на цялата война.Още повече,че въпреки своя ореол тя съвсем не е най-мащабното мероприятие от този период между юни 1942 г. и март 1943 г. на този театър на военните действия.Поради определени причини,най-вече от пропаганден характер,извън полезрението на историографските трудове остават сраженията в района на Ржев в хода на крупната настъпателна кампания на РККА (Рабоче-Крестьянская Красная Армия),получила кодовото название "Марс".В действителност тези събития,разиграли се на около 150 км. западно от Москва паралелно със сраженията при Сталинград,имат централно значение в стратегическите планове на Ставката,а Сталинградското контранастъпление от ноември 1942 г. с оперативно наименование "Уран" играе второстепенна, помощна роля.За съжаление историците отделят незаслужено малко внимание на събитията в центъра на Източния фронт,като умишлено насочват фокуса на юг към Сталинград.За да оценим мащабите и значимостта на централния и южния рубежи е достатъчно да съпоставим данните,които представят някои разсекретени документи на Военния архив на РФ,както и ЦГАРФ (Централния държавен архив на Руската Федерация). В статията е използвана също така информация от заповеди и директиви на СВГК (Ставката на Върховното Главнокомандване) на Съветските въоръжени сили, мемуари на военни дейци,монографии по темата,изследвания на историци,реферати,статии,дисертации и други източници.Ето как изглеждат фактите,поставени на една плоскост: Сталинградска битка (17 юли 1942 г. - 2 февруари 1943 г.) : фронтове - Воронежки,Сталинградски, Донски и Югозападен; дължина на линията-850 км.; продължителност на битката-седем месеца;общо участвали армии-27 (искам да обърна внимание,че това е общият брой на армиите, участвали по различно време в сраженията при Сталинград,който се получава според практиката, като се сумират действалите във всяко отделно сражение армии;иначе броят на отделните съветски армии при Сталинград е 14 - 10 общовойскови,3 танкови и една въздушна) ;личен състав на 19.ХІ.42 (началото на Сталинградската офанзива на РККА)-1,690,500 души (на по-късен етап от офанзивата биват въведени в бой допълнителни сили);оръдия и миномети-15,501;танкове-1463;самолети-928 ;загуби (за целия период на сталинградските сражения-17 юли 1942-2 февруари 1943 г.) - 1,347,214 човека,от тях безвъзвратните загуби са 674,990 ч.,в това число 50 хил. разстреляни за дезертьорство (това е без да се отчитат войските на НКВД и народното опълчение,данните за които не са на разположение за изследване,поради състоянието на секретност под което се намират в настоящия момент),524,800 единици стрелково оръжие, 15 052 оръдия и миномети,4 341 танка и 5 654 бойни самолета./ Ржевска битка (януари 1942 г. - февруари 1945 г.):фронтове - Калинински,Западен и Московска отбранителна зона;дължина на фронтовата линия-1050 км.;продължителност на битката-15 месеца;личен състав-1,890,000 човека (към 19 ноември 1942 г.);оръдия и миномети-24,682 ;танкове-3375; самолети-1170;загубите на личния състав за периода на сраженията в околностите на Ржев от януари 1942 г. до март 1943 г (времевия хоризонт на настъпателните акции на Червената армия срещу врязалия се в линията на съветския фронт германски клин в района на Ржев-Вязма) варират твърде много,за да се даде категорична оценка за тях.Цифрите сочат между 1,800,000 и 2,000,000 общи загуби,т. е. убити,ранени и пропаднали без вест.Тези данни показват,че при Сталинград на 14% от общата дължина на съветско-германския фронт са разположени 18,4% от съветските войски,20,1% от оръдията и минометите,19,9% от танковете и 30,6% от самолетите.За Ржевското направление тези цифри са:17% от фронтовата линия,31,4% от бойния състав на РККА,32% от оръдията и минометите,45,9% от танковете и 38,6% от самолетите. Разликите в полза на Ржевския рубеж говорят красноречиво за по-голямата важност,която са му придавали съветските стратези в сравнение с южното направление.Това се потвърждава от назначенията за командващи армиите при Ржев:Георгий Константинович Жуков,по това време член на Ставката на Върховното Главнокомандване,първи заместник на народния комисар по отбраната на СССР и заместник на Върховния Главнокомандващ Й. В. Сталин е определен за ръководител на настъпателната операция в района на Ржев, позната като операция "Марс" (начало на 25 ноември 1942 г,т. е. само шест дни след започване на сталинградската офанзива на Червената армия на 19 ноември 1942 г.);Иван Степанович Конев-като командващ на Калининския фронт играе важна роля за спиране настъплението на немските войски при Москва,а след това се проявява в съветската контраофанзива през зимата на 1941-42 г.,която отблъсква противниковите сили на 150-200 км. от столицата,за което получава повишение в чин генерал-полковник. На 12 септ. 1941 г. е назначен за командващ Западния фронт,с който участва активно при провеждане на настъпателна операция "Марс".Очевидно е,че Ржевският участък е бил във фокуса на стратегическите планове на съветското ръководство и това е съвсем естествено с оглед на факта,че предните немски сили, разположени в т. нар. Ржевско-вяземски клин (или издатина) се намират на едва 150 км. по права линия от съветската столица. Целта на Ржевската настъпателна операция е именно унищожаването на този "юмрук",което при успех трябва да се развие в широкомащабно настъпление срещу германската групировка от група армии "Център", намираща се в централно направление.Операция "Уран" (Сталинградската зимна офанзива), която сама по себе си е грандиозно мероприятие, все пак има спомагателна роля и цели да прекъсне комуникациите на немските сили в Кавказ,да блокира коридора им за отстъпление на северозапад,да отвлече германски части от централното направление,за да улесни провеждането на главната операция "Марс".При благоприятно развитие на събитията тя трябва да застраши южния фланг на централно разположената противникова групировка,като в един момент двете настъпателни операции трябва да се слеят и да разгромят немския фронт,завършвайки войната още в края на 1942 г. или началото на 1943 г.Крупните сили,отделени за осъществяване на този замисъл,показват категоричността на намеренията на Ставката за завършване на военните действия на съветска територия още на този етап на войната.От приведените по-горе цифри е видно,че в западно направление срещу отбранителната линия,изградена от германците при Ржев се намира най мощната съветска групировка,съсредоточаваща над 1/3 от всички съветски войски в този момент.На нея и противостоят основните сили на немската група армии "Център",която към ноември 1942 г. има в своя състав 79 дивизии.Всички съединения в тази група армии са немски,което съставлява 41% от всички дивизии на Вермахта на съветско-германския фронт.Всички тези данни,уточнения и сравнения бяха необходими,за да се добие по-голяма яснота по отношение на стратегическите замисли и оперативни планове на съветското военно-политическо ръководство за кампанията от 1942 г. и началото на 1943 г.Целта е да се осветли истинската роля на Сталинградската офанзива от ноември 1942 г.,в светлината на военно-политическите цели на съветското Върховно Главнокомандване и цялостното развитие на бойните действия на линията от Ленинград до Кавказ.С това,разбира се,далеч не се изчерпва въпросът за противопоставянето на двете най-силни армии в света по военната граница на Източния фронт на този етап от военните действия.Естествено е,че в ограничените рамки на една статия е невъзможно това да бъде постигнато.В следващото издание ще продължим с по-конкретните оперативно-стратегически планове на военните стратези от двете страни на фронтовата линия и опитите им да прикрият чрез широка дезинформационна кампания истинските си намерения. ЛИТЕРАТУРА: Г.К. Жуков - "Воспоминания и размышления" / 1963 г.
К.К. Рокосовский-"Солдатский долг" /1968 г. Й.В. Сталин-"О Великой Отечественной войне Советского Союза" /1952 г.
"Всероссийская Книга памяти,1941-1945:обзорный том." /1995 "Русский Архив.Великая Отечественная война:Ставка ВГК. Документы и материалы.1942" /1996 г.
А.С. Чуянов-"Сталинградский дневник 1941-1943." /1968 г. А.С. Чуянов - "На стремнине века.Записки секретаря обкома." /1976 г. "Великая Отечественная война 1941-1945-Военно-исторические очерки, в 4-х кн. Кн. 1.Суровые испытания." /1998 г.
А.И. Уткин - "Вторая мировая война." /2002 г. "История второй мировой войны 1939-1945,в двенадцати томах." /1976 г. Г. Колыванов - "Внеплановый Сталинград.-Независимое военное обозрение." /2005 г.
М.А. Гареев - "Полководцы Победы и их военное наследие (очерки о военном искусстве полководцев,завершивших Великую Отечественную войну."/2005г. Л. Кларк -"План "Барбаросса".Крушение третьего рейха 1941-1945" /2004 г.
"Исторический архив" 1996 г. А.М. Василевский - "Дело всей жизни" /1974 г. М.А. Гареев - "Значение и некоторые уроки Сталинградской битвы-Сталинградская битва:материалы научных конференций,прошедших в
Москве и Волгограде к 50-летию сражения." /1994 А.К. Сульянов - "С маршалом Рокоссовским на рыбалке" А.К. Сульянов - "Маршал Жуков.Слава,забвение,бессмертие" /2002 "Великая Отечественная война 1941-1945.Иллюстрированная энциклопедия." /2005 г.
А.Е. Епифанов - "Сталинградский плен:1942-1956 годов (немецкие военнопленные в СССР). /1999 Г.
С. Чуев - "Проклятые солдаты" /2004 г. "Россия и СССР в войне ХХ в.:статистическое исследование." /2001 г.
"История дипломатии,в 4-х кн. " /1977 г. "Военнопленные в СССР 1939-1956гг.Документы и материалы.Т.2.Военнопленные в Сталинграде" /2003 г. "Военные кадры Советского государства в Великой Отечественной войне 1941-1945:Справочно-статистиеские материалы ГУК МО СССР (Главное управление кадров Министерства Обороны)." /1963 г.
РГВИА-Российский Государственный военно-исторический архив ЦГАСА-Центральный государственый архив Советской армии,в двух томах.
"Декреты Советской власти" /1959 г. "Директивы Главного Командования Красной Армии:сборник документов" /1969 г.
ЦА МО СССР - Центральный Архив Министерства Обороны СССР Д. Гланц - "Крупнейшее поражение Жукова.Катастрофа Красной армии в операции "Марс" 1942" /2006 г. kordon