Сайберпънк сън
от duende на 17 ноември 2006, 13:04
Категории: Невчесани мисли
Градът изчезна, изсмукан през собствените си вени
И стана още по-сайберпънк.
Останаха
само няколко капки от черната му кръв
по дъното на канала
Скитник изпълзя и ги изпи.
Аз бързам по пътища, които вече ги няма
Пристигам твърде късно за последния танц
Но навреме за аплодисментите на призраците
Те чакат, сбрани като любопитни, непопитани въпроси, наредени в неправилен кръг, с гръб към манежа, с лице към останалия свят.
Или това, което е останало от него.
Град, черен като кошмар, висок и високомерен, с безразличен и инертен вятър, който никога не развява коси, нито пее, нито вълнува мъртвата трева.
Изведнъж тревата зашепва внезапна покана за танц, далечна хипноза сред маково ухание.
Небето умира, удавено в сивата гнилоч на смога, изпълзял от каналните очи на града, прободено от копията на небостъргачите, всяко окичено с глава на бунтовник с кухи очни ябълки.
Автомобилите потъват в шосетата като гротескни подводници и политат на хермесови мечти, стават самолети и хвърлят бомби по дирите на навлезлия твърде навътре в бетоннния ад непоканен копнеж.
Огромно насълзено око светва над всичко това, подарява един отчаян поглед и се затваря завинаги, пред нападналите го оси, които рикошират в клепача.
Долу, в издълбано в асфалта гнездо, се гърчи една последната свободна мисъл на дете.
Колите я заобикалят, защото са длъжни. Аз не - сядам до нея, прегръщам я и мълчим.
Сливаме се като две капки измъчена, омаслена роса и в миг....
Градът изчезна, изсмукан през собствените си вени
И стана още по-сайберпънк.
Останаха
само няколко капки от черната му кръв
по дъното на канала
Скитник изпълзя и ги изпи.
Аз бързам по пътища, които вече ги няма
Пристигам твърде късно за последния танц
Но навреме за аплодисментите на призраците