Имах две мечти в живота си. Мечти, млади хора, не цели за постигане. Но едната изпуснах вчера. Една от юношеските ми мечти беше  и е   -  да ида в Равена ("тук всичко, непотребно, тленно, погребала под пепелта/ като дете ти спиш Равена в прегръдката на вечността..." - Ал. Блок) и да поднеса цветя на гроба на моя кумир в литературата Данте Алигиери.
Другата - да взема автограф на още живия ми кумир Артър Кларк.  Защото цяла кохорта са великите фантасти от средата и втората половина на миналия век (Шекли, Хайнлайн, Бредбъри, Силвълбърг, Урсула ле Гуин, Саймък, Лем  и т.н.) но колосите са двама - Азимов и Кларк!
Но не сварих. Времето, беднотията (как се ходи до Шри Ланка?!) и логиката на битието ми попречиха. За смъртта на великия фантаст съобщиха всички агенции, но като че ли най-подробна и обективна е информацията тук.
http://www.bgfactor.org/index_.php?ct=16&id=14455
Нямам намерение да повтарям написаното, а да споделя своето измерение за книгите на великия "маестро".
1979 г. - В току-що стартиралата библиотека "Галактика" под №3 излиза романът "Среща с Рама". Ученик в 3-ти курс на техникума, аз правя грешката да го зачета около 22 часа. И не мога да се откъсна от книгата! След строгите предупреждения на родителите, че утре съм сутрин на училище, симулационно гася лампата. Но след минути потайно се измъквам и продължавам да чета. За да не свети лампата и да събуди родителското тяло съм се напъхал в...тоалетната! Но на баща ми около 3 му си прихожда до съответното заведение, аз съм разкрит и ядох качествен и заслужен тупаник.
1984- та. -Като "беден студент" забелязвам с радост, че са преиздали  роман на Кларк - "Градът и звездите". Но той струва цели....2.80! Потресен броя монетите в джоба два пъти, но повече от 2.40 не мога да ги изкарам. Моменталически се вдигам до работата на майка ми, тя ми дава недостигащите стотинки и литвам към книжарницата. Но...( и това се случваше някога!) книгата е разпродадена. Тези 40 ст. ми тежаха на душата цели 17 години. Защото чак след 17 години успях намеря и прочета книгата. Но удоволствието бе несравнимо, вярвайте ми!
Средата на 90-те: С моята половинка (разбирай съпруга) имаме доста общи интереси. Но тя принципно отказва да чете "измишльотините" от фантастиката. Аз обаче и пъхам упорито "Фонтаните на рая" и заявявам: 
- Ако и това не харесаш, вдигам ръце!
Три часа мърморенето на съпругата е напълно елиминирано, тя чете. След това връща книгата и някак свенливо подхвърля:
- Това бива, дай ми и другите книги на твоя любимец.
2001 - Кръгът се затваря, вече чета "Среща с Рама" на дъщерите. Карам на принципа "Ще ви почета малко, ще си научите уроците и после пак!". Ама съм забравил, че за тази книга ядох бой на времето! И с наближаването на финала, страстите се нажежават. Никакво учене! Аз съм дърпан за ушите и носа, скубан и щипан докато не дочета докрай за съдбата на Рама.
2005 - Бях решил, че "маестрото" е казал най-доброто от себе си. Последните му романи като "Чукът на бога" са хубави, но не велики. Но точно тогава дъщерите ми купуват от скромните си стипендии "Слънчева буря"(в съавторство със Стивън Бакстър). Отново започвам да чета вечерта (глупаво е когато човек не се учи ог грешките си!) и завършвам книгата към 7 сутринта. За да разбера, че гения е над врмето!
Спирам, за да не ви отегчавам повече. Но тази вечер ще възлея от виното за паметта на колосалния Кларк! Сбогом Маестро!