I can't live...with or without you!

от sikov на 23 януари 2007, 01:41

Категории: Нещата от живота - Невчесани мисли
Етикети: живота , u2 , live

 

See the stone set in your eyes
See the thorn twist in your side
I wait for you

Sleight of hand and twist of fate
On a bed of nails she makes me wait
And I wait without you

With or without you
With or without you

Through the storm we reach the shore
You give it all but I want more
And I'm waiting for you

With or without you
With or without you
I can't live
With or without you

And you give yourself away
And you give yourself away
And you give
And you give
And you give yourself away

My hands are tied
My body bruised, she's got me with
Nothing to win and
Nothing left to lose

And you give yourself away
And you give yourself away
And you give
And you give
And you give yourself away

With or without you
With or without you
I can't live
With or without you

With or without you
With or without you
I can't live
With or without you
With or without you

Да...тази песен определено бе писана за него.
Креслото си бе все същото...той си беше все същият.Всичко, което се случваше отново напомняше на онези мигове...миговете на слабост,на зависимост - това с което той неможе да се справи.
I can't live...with or without you!...тези думи кънтяха като камбаните на някой стар манстир в неговата глава.
Защо?!Защо по дяволите се случва точно това...точно така.Защо неможе да го проумее...да го разбере.Да се научи най-сетне,че това,в което той се превърна - един роб на собствените си чувства, го постави в това положение.Защо не се научи най-сетне,че да обичаш някой повече от себе си...то тогава ти си вече нищо!
"Моля те...отърви ме от тези мъки" - не спираше да се надява.Всичко се оказа едно проклятие.Целият той беше просто изгубен.
"Вики,искам да ме разкараш от живота си"!Това бе най-лесното,най-исканото...нещото,което щеше да го избави от мъките и тишината...тази тишина,която бе оставила.Тишината в неговата душа.
Колко е просто само...кажи му че не го обичаш,че го мразиш дори...а останалото...е,това е задача на времето.Най-могъщата сила!
"Но защо...кажи ми...ти там,който решаваш всичко!Защо немога да съм с нея,а немога и без нея!"
Понякога човек се ражда,за да бъде сам.Сами се раждаме,сами напускаме този свят.Важно е какво оставяме по пътя.
Важно е,какво искаме.Той искаше да бъде...САМ!За да не наранява,за да не бъде нараняван...за да може да продължи в "Перфектния Свят" - там където хора няма.

...и всичко заради една молекула ДНК!Хаха...колко малък е живота!