Опит за пътепис - Пътуване по "Хемус"

от Kirilcho на 08 август 2005, 13:47

 

Първо да уточня че в настоящия пътепис под хемус се разбира отсечката от надлеза за село Яна до караулката на Ботевградско (всичко на всичко 5 километра)

 Петък вечер е и моя милост се прибира с цялото домочадие  (жената и детето) от кратка но живописна обиколка на доведената ми рода от Северозападна България.

Отново "дъждът ни изненада" и магистралата е потънала във вода и кал. Тъкмо обяснявам на жената че ако на някой аутобан в Германия има толкова вода колкото тук ще има хора в затвора "до живот" и покрай мен профучава някакъв фен със 180. Викам си този е потенциален убиец. Има ли мозък няма ли? Незнам.

В крайна сметка се спускам доволно към софия и тукмо се кефя че вече виждам  (през обилния дъжд) пушека от "Кремиковци" и ми звъни телефона.

Кума: Кво стаа бе  каде си.

Аз: Ами влизам в София. До 30 минути съм си в къщи.

Кума: Айде утре обади се да пием по 1.

Аз: ОК! Чао.

И вече предчуствам вкуса на фантата в устата си (Кума алкохол не пие). Беше 7 без 5

И...... гледам сстопове в далечината. Викам си оня потенциалния сигурно се е метнал по таван. Но не би. Патрулката преградила пътя и един през прозореца сочи  надясно. И се почна една: мръднем 20 метра и си почиваме 20 минути. По едно време някой чука на стъклото на "перпетум мобиле" (така и викам на колата щото гори 4 на 100 нафта). Авера от зад пита:

"Абе батка кажи ми от тука как после да тръгна за Пловдив щото аз от Плевен такова пътувам за сватба"

"Споко викам като излезем в София ще ти кажа"

"А кога?"

"Е... ли м.....а му ше видим"

По едно време констатирам че Астрата била и анфибия.....

Качвали ли сте се в лодка. Като дойде вълна и се чува едно такова плис-плис. Много е приятно. Но когато този звук го чуеш на 100 метра от Ботунец има нещо нередно. Както и да е не протече.

И това в продължение на 5 часа. Велико изживяване.

В 12 без 10 си бях в къщи.

 

И се замислих помните ли когато преди 2 години водата заля Германия и Унгария. Тогава си викахме "При  нас няма големи реки" и тихичко се подсмивахме.

А сега..... ужас.....

 

П.С. ".... и господ на туй гледа, тих...... невъзмутим.... "