8.
Имам скъпа къща, елегантна, с вкус. С нови мебели. От Poltrona
Frau. И басейн. Облицован с черен мрамор. Оригинален и изящен.
Купих си кола. Ferrari. Лъскава... червена... и адска, агресивна...
Като мен. И... Имам... О, имам толкова неща. Прекрасни, скъпи...
интересни. Аз съм здрава. Преуспяла. Живея в мечтите на всички
хора. Аз имам ВСиЧко, за което може да мечтае един човек. Това
означава ли, че аз трябва да съм щастлива? Че трябва да се
радвам на това, което имам и да го Оценявам?Че трябва да спра
дотук? Да. Казват Другите. Да. Казва Обществото. Не. Казвам Аз.
Защото не ми стига. Ни най-малко. И ще бъда алчна, да, ще бъда
Ачлна. Не ме интересува: “радвай се на това, което имаш” и
“задоволявай се с малките неща”. Защото можеш да го загубиш.
Искам Да Го Загубя. Искам да усетя ужасната липса, болката,
искам да си мисля хиляди пъти колко ценно е биЛо, каква
глупачка съм биЛа, че съм го изпуснаЛа, искам да Съжалявам.
Искам да го оценя и Почувствам. Искам да си платя, за това, което
съм Направила. Защото обичам да си Плащам. Опитвам се да не
си поставям граници в моя живот. Защото трябва. Да се Уча. Ще
постъпвам Правилно. И точно затова ще Греша. А и малко ще
Живея. Ще се опитвам да бъда смела, сила и да падам, без да се
Страхувам. Както в приказките. Ще опитвам. Колкото и да Горчи.
Защото искам да стигна до края на възможностите си. Да усетя
всички мои Граници. През целия си съзнателен живот ще се боря
и ще се предавам, ще чупя и ще създавам наново, ще падам и ще
ставам, защото може и да искам много неща, но. Имам Нужда Само
От Едно. Да Порасна.
9.
Тихо като котка. Плавно движение на поток. На тигър със зелени
очи, който дебне антилопа. Тичам леко. Като на шега. Асфалт.
Малка уличка. И две кофи за боклук. Полусрутена къща. Ограда.
На края на улицата има телена мрежа. Ограда. Пречка. Нека
усетим средата около нас и самите нас като част от нея. Дейвид
Бел и Себастиян Фукан. Ще огледам всяка тухла, всяко парче
мазилка. Метални тръби и цимент. Повърхности. Грапави и
Измазани. Плетеници от зидария. Град. Безкрайни улици и
светофари. Сгради. Cat Leap. Удобни дрехи и обувки. Свобода.
Monkey Vault. Вятърът свисти в ушите ми. Небето е мастилено
синьо. Ето, профучава такси. Малък супермаркет, продавачка и
изпито. Шише от Кола. Студени облаци и жици... На трамвай.
Картони и още кофи за боклук и. Извинете, имате ли цигари?
Светофари светещи в синьо. Като тези на Алиса или... Джани
Родари (Продавач на надежда). Уличните лампи се оглеждат в
асфалта. И черните улички. Дупки, паркирани коли и тук-там
хора. Ето ти лист и молив. Ето ти гума. Хайде... Нарисувай ми Град.
10.
Чернозелен пластмасов мрамор и три Бели колони. Буренясал
двор. Изящна къща. Странно място. И в него идват странни хора.
Или хора със странни проблеми. Но каквито и да са, те са
различни. Не непременно интересни. Понякога се връщат, други
никога. Но тази къща се отваря на 31 март и се затваря на 30
август. В полунощ. И повече не може да се влиза. Защото това е
вече пуста къща. Можеш само да погледаш. През Оградата.
Какво би станало ако отворим вратите си и оставим хората да
влизат в дома ни? Приятели, клошари, татко и мама, непознати,
много скъпи хора и ние самите. Ако оставя вратата отворена, дали
ще влязат хората, които ми е приятно да видя? Не знам. Може да
дойде ден, когато да съм достатъчно смела да го опитам.
Дотогава обаче ще си спомням, че в къщите, които са с отворени
врати, обикновено влизат хора, за които всички врати са
затворени. Защото ги разбиват. И не само тях. А хората се плашат
от разбитите врати. Защото не знаят какво ще видят след тях.
11.
Светлината е най-важното. Светлината навсякъде е различна.
Цветовете са различни. Нека сравним една примерна гледка в
града и една от-не-града. В града има повече сиво и по-малко
зелено. Небето е премрежено и далечно и слънцето... Леко
умряло. Сградите лесно се нагорещяват през лятото. Асфалтът се
топи. Червеното е агресивно и леко дразни. Синьото е малко
студено. Бледите тонове на сградите дават тънък леден оттенък.
На Всичко. Убиват по-малко. Нека погледнем една селска къща.
Зелено. Много зелено. Омекотява, успокоява. Червеното спира да
е агресивно. Вече е детско червено. Като на Червената шапчица.
Небето е просторно. Просторно. Думата значи “мога да летя”.
Светлината винаги и навсякъде е различна. В София. В Търново.
В Париж. В Куба. Слънцето грее различно, цветовете се смесват
по нов начин. Образуват нови смески. Винаги и навсякъде.
Светлината може да те заслепи, може и да не достига. Плъзга се
навсякъде и винаги придава различен смисъл. Тъжен или весел.
Мрачен и дори Зловещ. Празничен и даже понякога Незабравим.
12.
да се Подадем на Импулса. и да Научим нещо Ново. нека просто да
Научим нещо Ново.
P.S. Колко бързо минаха 34 дни...