Пред къщата на баба Стояна има лозе.
То винаги е добре обработено - почистено от бурените, напръскано и гледано с много любов. Наесен гроздовете му привличат неустоимо внуците и`.
Когато си мисля за моята леля, винаги си спомням и за това лозе.
То е отражение на целия и` характер.
Колкото и да е болна - няма сила, която да я спре да не свърши работата си.
Колкото и да е уморена, тя хваща мотиката - без да ни говори с думи на нас, младите и силните, тя ни показва - "лозето не ще молитва, а мотика".
Баба Стояна знае, че хубавото грозде е резултат на много дни работа.
Със същите ежедневни усилия тя е възпитала две чудесни дъщери, дала е напътствия в живота на всичките си внуци и правнуци; на мен и моите деца.

                                Скъпа бабо Стоянке,
                           Честит 84-ти Рожден Ден!

Пожелаваме ти от сърце да си жива и здрава още много години, да се радваш на децата си, зетьовете, внуците и правнуците си! Пожелаваме ти спокойни старини.
Всички много те обичаме - въпреки острия ти език или може би точно заради него.

И внимавай с виното! Чух, че е станало много пивко пак!!!