Опълченците на София

от LaSombra на 31 юли 2008, 16:05

Категории: Клуб Графоман - България - Смях до дупка! :) - Поезия - Нещата от живота - Литература - Невчесани мисли - Култура и изкуство - Забавление - Ежедневие
Етикети: софия , опълченци , хумор , градски танспорт

 
Тъй като напоследък тук има доста добри стихотворения, реших и аз да се включа с една епична поема, препечатана от предишния ми блог. Озаглавена е

 Опълченците на София

 

О, Икарус!

Три часа хората на спирката чакат.

Автобусът спира! Улиците празни как кънтят от викове разни.

Пристъпи ужасни! Дванайсети път към вратата се спуска тълпата дива,

тела се стелят, пот я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Дебел чичко безумно сочи рейса пак

и вика: „Търчете! Вътре има място!”

И тръгва паплачта с ревове бясни.

Блъскат се, викат; без сигнал, без ред

с нокти и зъби напъват напред.

А хората вътре не се поддават на смут.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Места липсват, но волите траят,

ръцете се пречупват, гърдите остаят,

и сладката радост до крак да измрат,

но с автобуса да продължат своя път.

И вика някой: „Софийски чеда! Шофьорът в огледалото ни гледа!”

„Сритайте ги долу!” някой се изкряска

и крака стотици се протегнаха завчаска.

И тръпнат качващите се, нивга не видели

прасци толкоз много, космати и дебели.

Но вълни нови от орди юнашки спускат се и автобуса лашкат...

Още миг ще се качат, но ето –

контрольор пробива си път.

 

И днес ощ` кметът, щом кампания захваща

папки разни чете и препраща,

умолява съдията да бъде човек

и да отлага делото от век на век