Звяр във входа

от momo на 13 септември 2006, 17:37

Категории: България - Нещата от живота - София - Ежедневие
Етикети: проблем , куче , съседи

 
Вчера. C Malkata feq довършихме куклите за театъра. Прибирах се към вкъщи, беше около 20.00h. Носех огромния пакет с Дороти и приятели. Скоро събирахме пари за нова врата на входа. Хубава врата ни направиха - масивна, заключва се сама и т.н. Отварям, качвам се до асансьора и натискам копчето. Има някакъв проблем със стълбищното осветление на моя етаж. Тъмно е. Все пак слизам и започвам да си търся ключа. В тъмното, без да имам поглед назад (заради пакета) чувам тичане и лай. Първата ми глупава женска реакция на самозащита беше да изпищя. После извиках 'помощ'... а минути по-късно приятелят ми стоеше на входната врата (явно ме е чул) и ме гледаше притеснено. Спуснах се към него и когато се обърнах да видя зад себе си - пак ТО. Мразя го това проскубано бълхливо куче. Който го види, ще рече, че е абсолютен помияр.
Тъжното е, че съседите от горния етаж го хранят и не знам защо от години го държат във входа. Аз живея тук от скоро и винаги съм правила забележка за кучето. Винаги съм казвала как стоя по половин час в асансьора и го чакам да си отиде, за да излезна и да си влезна у дома. Никой, ама никой не ме взима на сериозно.
Омръзна ми да чувам, че то така си живеело и било добро. Може да е най-прекрасното животно на света. Нека, който го харесва си го прибере у дома и си го извежда на разходка като нормален човек. Аз му нямам вяра. Мен ме е страх от него. Много.
Знаете ли колко е тъпо да се прибираш уплашен и разплакан у дома? Колко е гадно да се качваш в асансьора и пътувайки да се молиш то да не е там или поне да не те лае. Да молиш случайни хора да те изпратят до входната ти врата.
Писна ми. Забележките ми не водят до никъде. Много е лесно да взема отрова и да му я хвърля в саламче.  Мислела съм си го хиляди пъти. Канела съм се. Но не съм такъв човек просто. Някак не е честно. Самото животно не е виновно, че ме плаши, че е грозно или че са го научили да живее на междуетажната площадка.
Лошото е, че ако се оплача на съответните служби за бездони кучета, онези съседи веднага ще кажат, че то не е без дом, а е тяхно. Аз, съответно, как да докажа, че много рядко си го държат у дома...?