Беше вечерта на 5ти срещу 6ти януари, или по-скоро сутринта след тазгодишния ми рожден ден.
Бяхме се събрали приятна компания вкъщи и пийвахме бира и празнувахме.
Един от подаръците, които получих беше Dreamcatcher. Досега само бях виждал подобно нещо у някои от познатите ми, но собствено никога не бях имал, а определено се зарадвах много на подаръка.
Дриймкетчърът, или "уловителят на сънища" представлява
предмет, който се закача над леглото на спящия и се състои от един или няколко кръга, които са направени от тънки клони, в които има оплетена мрежа. На самата мрежа има нещо като мъниста, които, за индианците от Северна Америка, от където е и произхода на въпросния предмет, са били специални малки талисмани. Самата функция на уловителя на сънища се оказа, че не е такава, каквато предположих първоначално - т.е. да услива ефекта от сънуване, а по-скоро да улови кошмарите в мрежата и да пропусне само приятните сънища.
Тези талисмани са се правели предимно за деца, които са се страхували от кошмарите си и са служели като помощник, докато детето порасне и престане да се страхува.
На мен дриймкетчърът страшно много ми прилича на Smith Chart, който ползвахме по Microwaves and RF Тechnologies, но това си е само някаква откъслечна моя асоциация...
Около 4 или 5 сутринта, когато празненството свърши и легнах да поспя, преживях едно от най-интересните сънувания, които са ми се случвали някога.
Като цяло има сънища, които няма да забравя, защото са били толкова истински, че просто в момента на сънуване е било невъзможно да различа това, което ми се случва от реалния свят.
Имаше един период, когато бях малък и често ми се случваше да сънувам, че тичаме с брат ми по някакви скали в някаква планина. Тогава се случваше да политна от скалата и да падна надолу. Поне три или четири пъти съм се събуждал от просветването, преди да се размажа на пътеката, която се намира сигурно на около няколкостотин метра в пропастта и по която в детайли съм виждал как се разхождат някакви хора и ме гледат, докато падам.
Докато не стана така, че една вечер отново сънувах, че падам от някъде, но в момента на падането реших, че единствения начин да не се размажа е да стана лек и да падам като перо. И явно толкова силно съм го пожелал, защото в следващия момент се чувствах как се нося във въздуха ту на едната страна, ту на другата, докато се приземя плавно и леко на земята. Оттогава "ефекта на перото" или на летене действа безотказно, когато в съня ми се появят някакви височини, от които се плаша и се случи така, че падам отнякъде.
Сънят, който сънувах след като си легнах започна веднага щом се унесох и всичко беше много внезапно.
Това, което се визуализира в съзнанието ми беше мрежа от цветни нишки, които се движеха и сякаш потъвах в тях. Бяха като цветове на дъга и в един момент сякаш видях закачения уловител на сънища на стената в стаята ми. В следващия момент потънах в тунела.
Това, което се случи след малко беше странно и много интересно. Сигурно за момент съм се уплашил от нишките, защото си казах, че това е сън и трябва да мога да се събудя. Но колкото и да се опитвах в първия момент, беше сякаш съм притеглян от някакъв магнит, от който не мога да се отлепя.
И след това изпитах много истински момента, когато сънуваш нещо и си напът да се събудш внезапно и усещаш как очите ти се размърдват в орбитите и се мъчиш да ги отвориш, и взе че стана.
Това, което се случи, беше, че се намерих в стаята си и станах от леглото.
Последваха две нови събития, които ме изумиха.
Стаята изглеждаше някак странна - всичко ми се струваше леко разхвърляно, а по принцип на дивана си имам две големи възглавници и две малки, които при ставането си, се бяха залепили за двете ми ръце, като за магнит. Усещах, че целият съм като наелектризиран и възглавниците се притеглят от ръцете ми.
В следващия момент успях да ги отлепя и отидох в другия край на стаята.
Там, за мое учудване намерих някакви гирички и тъй като се почувствах много силен в този момент, изпитах желание да ги взема в ръце и да тренирам.
В стаята ми имаше някакво голямо огледало, в което се погледнах и се учудих, защото хем бях аз, хем не съвсем.
Изглеждах малко по възрастен - да речем на около 27 или 28 и бях с леко набола брада и по-дълга коса.
След малко реших, че съм спал прекалено малко и трябва да легна и да поспя още, за да си отпочина, макар че изобщо не се чувствах изморен, а и вече навън не беше нощ, а ден, в който слънцето се прокрадваше през щорите на стаята ми.
Легнах отново и засънувах също толкова истински, колкото беше и съня до момента.
Озовах се в Канада, в някакъв двор, където по земята се разхождаха някакви метални роботи-скорпиони, които се опитваха да се блъснат в краката ми. Изглеждаха като интересни детски играчки, управляни с дистанционно, но много роботизирани и много гъвкави.
По принцип имам един приятел, който живее във Ванкувър и с който не съм се виждал отдавна, но сме много близки.
Той се появи от къщата, която по-скоро изглеждаше като голямо имение и ми каза, че тръгваме да разглеждаме града.
Всичко ми се струваше много красиво - зелени поляни, движение по улиците, баскетболно игрище, оградено с мрежи, където играеха някакви деца.
В следващия момент бях седнал на нещо, което първоначално определих като виенско колело, но впоследствие се оказа, че съвсем не е.
Моят приятел седеше срещу мен и тъкмо си извадих фотоапарата, за да го снимам, докато се движим, когато разбрах, че виенското колело съвсем не е виенско.
Нямаше покрив и това, в което бяхме седнали приличаше по форма на малка част, отрязана от кълбо, в което бяхме седнали един срещу друг, без абсолютно никакви колани или предпазни механизми.
Усетих момента, в който в стомаха ти започват да бръмчат насекоми, или усещането, когато за пръв път си се качил на гондола или някаква въртележка.
Полусферата, или една-трета-сферата започна да се движи нагоре много бързо и да ни обръща настрани, с главата надолу, наляво, надясно и нямаше никаква опасност да паднем.
Отпуснах се и се отдадох напълно на усещането - абсолютно чувство за летеж и свобода.
В следващия момент се събудих отново в стаята с наелектризираните възглавници и след като отново заспах там, се събудих в истинската си стая, в "истинския свят".
Около 15-на минути след това ми се обади момчето, което живее в Канада и направо се стреснах като чух гласа му, защото не се бяхме чували от няколко месеца.
Беше звъннал, за да ми честити рождения ден, а аз още се чувствах смаян от всичко случило се.
След този случай имаше още едно сънуване в съня в съня, което ми се случи, но за него не ми се разказва в момента, а и ще стане много дълго всичко написано...
Поздрав