Той каза, дриймкечера* ти
е направен от рапани,
защо не е на мястото си,
ти сънуваш ли кошмари,
аз сънувам
искам да ти кажа
как сънувах,
че си тръгваш,
рибата е вкусна,
трябваше да взема бяло вино,
само ако знаех,
ти си първата след майка ми...
тръгна си, останах сам
леглото ми беше в натрошени стъкла,
знаеш ли, че любовта
не се лекува с кратки свиждания...
трябва да те виждам...
океан от мисли,
беше ми жена,
а сега си чужда и моя жена...
рапани, миди и пера,
дриймкечера ти пази ли от мисли
за вече минали неща
сложен върху входната врата...
аз живях до теб и ти измисли
вечната игра,
бях красив във всички мисли,
но забравих себе си,
и продължих така
както можех,
а до тебе сънувах съня,
че си тръгваш
и че нашите деца
няма никога да се родят...
...аз мълчах...
болката, която той ми даде
още дълго ще осмислям.
В дъното на чашата коняк
може да открия стари мисли.
Вече не разбирам любовта
не сънувам,
даже да ми липсва
няма никога да разбера...

 *(амулет, който се поставя над леглото, за да улавя лоши сънища)