от ladyvarna на 15 март 2007, 11:02
Категории: Поезия Етикети: поезия , любов , еротика
Искам да ме съблечеш
в 18:20.
Да ме заведеш
до камината
и да го направиш
бавно,
сладко,
на сантиметри
от пламъците.
Горят очите ни,
Страстта гориво е,
целувките ти носят
молекули кислород.
И с пръсти
като клечки кибрит
докоснеш ли ме,
покриваш кожата ми с
хиляди искри.
Запалил си ума ми,
мислите,
най-скритите желания дори...
Докоснеш ли ме,
кожата ми е начало
на приказка за лека нощ,
която продължава
сутрин рано,
час преди закуска,
когато пак съм
твоята Шехерезада,
а ти целуваш
мен и чашата кафе.
До утре вечер, скъпи,
когато ще запалим пак
света около нас.