Ако обобщим факторите, които ни формират, ще видим, че накрая сме управлявани от два източника: нашите вродени елементи и информацията, която приемаме от нашето обкръжение през хода от живота ни.

Интересното е, че науката е достигнала до подобни заключения. От 1990-та областта на поведенческата генетика печели основа. Тази област на науката търси връзка между гените и личността,  човешките познания и поведенческите качества, също като раздразнителност, предприемчивост, срамежливост, насилие и сексуални желания. Един от първите изследователи в тази област е бил професор Ричард Абстейн, ръководител на отдела за научни изследвания в Херцог Психо-Гериатрична болница в Йерусалим, Израел. Проф. Абстейн твърди, че гените определят около 50% от нашите черти и останалите се определят от обкръжението.

Тъй като не можем да променим нашата вродена структура, ние трябва да се обърнем към втория елемент от който зависи  развитието ни – нашето обкръжение. Единственото нещо, което може да направим, за  да постигнем  напредък в осъществяване  целта на живота ни, е да изберем обкръжение, което ще ни подтикне към това.

Разбирането на този принцип изисква достатъчно осъзнаване, но очевидно много хора в днешно време вече са го придобили.

Ако искаме да променим нашето отношение от егоистично на алтруистично, ние трябва да доведем себе си до състояние, в което желанието ни  да се грижим за благосъстоянието на другите и да се свържем с тях, е доста по-голямо от желанието ни за всякакви егоистични притежания. Това можа да се случи само ако ценностите на нашето обкръжение потвърждават, че алтруизмът е най-високо ценен.

 Ние сме създадени като социални, егоистични създания. Следователно, няма нищо по-важно за нас от мнението на тези около нас. Ние сме напълно и неволно контролирани от възгледите на обществото  и  сме готови да направим всичко, което можем  за неговата благодарност, признание, уважение и слава. Ето защо обществото може да внуши голямо разнообразие от ценности и поведение на своите членове.

Обществото също изгражда критерия , който ние използваме, за да измерваме нашето самоуважение и самочувствие.  Следователно, дори когато сме сами, ние действаме според  кода на обществото. С други думи, дори ако никой не знае за определено действие, което извършваме,ние все пак ще го направим заради нуждата от признателност.

За да започнем да изграждаме нашето желание за грижа за другите и да сме свързани с тях като част от единна система, ние трябва да сме в общество, което подкрепя това. Ако хората около нас оценяват алтруизма като най-високо ниво, всеки от нас ще бъде естествено принуден да се подчини и да го приеме. 

В идеалния случай, нашето обкръжение трябва да проектира следното: „За да достигнем равновесие с Природата, да бъде добре за другите, за единната система от която ти си част.” Когато желанието за алтруизъм е очевидно в обкръжението ни, ние ще приемем тази цена за него. Ако се сблъскваме с напомняния и уважение към алтруизма, където и да отидем, нашето отношение към другите ще се промени. Постепенно, колкото повече  мислим за това, толкова повече ще искаме да станем здрава част в единната система.

Когато нашето обкръжение бъде съставено от хора, които търсят равновесие с Природата, ние ще се чувстваме защитени, щастливи и безгрижни. Това е начин на живот към който Природата води човечеството.

http://ariresearch.org/education-principles/realizing-our-free-choice#more-307