+ Време е Европа да се откачи от растежа,
Отворено писмо от 238 учени

-

Изправени пред недостатъчни инвестиции в публичния сектор, увеличаване на социалното неравенство, ускоряване на глобалното затопляне и криза в приемането на мигранти и бежанци, се нуждаем от фундаментални промени в посока на един по-социален и справедлив Европейски съюз. План, изготвен от 50 прогресивни икономисти, начело с Тома Пикети, предлага как това би могло да стане реалност

Ние, европейски граждани от различен произход и държави, стартираме днес този призив за дълбока трансформация на европейските институции и политики. Този Манифест съдържа конкретни предложения, по-точно проект на Договор за демократизация и Бюджетен проект, които могат да бъдат приети и прилагани от желаещите държави, без те да бъдат възпрепятствани от която и да било друга държава. Той може да бъде подписан онлайн (www.tdem.eu) от всеки европейски гражданин, който се идентифицира с него. Може да бъде преработван и подобряван от всяко политическо движение.

-
След Брекзит и избирането на антиевропейски правителства начело на няколко страни-членки вече не е възможно да продължаваме както преди. Не можем просто да чакаме следващи напускания или по-нататъшни деконструкции, без да предприемем фундаментални промени в днешна Европа.

-
Днес нашият континент е  заклещен между, от една страна, политически движения, чиито програми (вече пуснати в действие) са ограничени до лова на чужденци и бежанци,  а от друга ‒ партии, които се представят за европейски, но в действителност продължават да смятат, че крайният либерализъм и разпростирането на конкуренцията върху всичко (държави, фирми, територии и индивиди) са достатъчни, за да се дефинира политически проект. Те по никакъв начин не осъзнават, че именно липсата на социална амбиция носи чувството за изоставеност.

-
Има някои социални и политически движения, които се опитват да сложат край на този фатален диалог, като се насочват към един нов политически, социален и екологичен фундамент за Европа.
-
След десетилетие на икономическа криза не липсват такива специфично европейски ситуации като недостиг на структурни инвестиции в публичния сектор, особено в областта на образованието и научните изследвания, увеличаване на социалното неравенство, ускоряване на глобалното затопляне и криза в приемането на мигранти и бежанци. Тези движения обаче често са затруднени да формулират алтернативен проект и да опишат как точно биха желали да организират една Европа на бъдещето и специфична за нея инфраструктура за взимане на решения.
-

Публикувайки този Манифест, Договор и Бюджет, ние, европейски граждани от различен произход и държави, правим публични и достъпни за всеки някои конкретни предложения. Те не са съвършени, но заслужават да съществуват. Обществеността има достъп до тях и може да ги подобрява. Те се основават на едно просто убеждение. Европа трябва да изгради нов модел, за да гарантира справедливо и трайно социално развитие на своите граждани.

-
Единственият начин да ги убеди, е да изостави неясните теоретични обещания. Ако Европа иска да възстанови солидарността, тя може да го постигне само като предостави конкретни доказателства, че е способна да осигури сътрудничество между европейците, и като принуди спечелилите от глобализацията  да допринесат за финансиране на благото на обществения сектор, което липсва днес в Европа. Това ще рече големите фирми да дават повече от малкия и средния бизнес, а най-богатите данъкоплатци да плащат повече от най-бедните. Днес това не е така.

-
Нашите предложения предполагат създаване на Бюджет за демократизация, който да бъде обсъден и гласуван от едно ново суверенно Европейско събрание. Това в крайна сметка би позволило на Европа да се сдобие с публична институция, способна  незабавно да се справя с европейските кризи, и да създаде набор от основни обществени блага и услуги в рамките на устойчива икономика, основана на солидарността. По този начин обещанието, направено още с Римския договор, „да се усъвършенстват условията за живот и труд“, най-накрая ще придобие смисъл.

-
Този Бюджет, ако Европейското събрание пожелае, ще бъде финансиран от четири основни европейски данъка – осезаемите жалони на тази европейска солидарност. Те ще се налагат върху печалбите на големите фирми, най-високите доходи (над 200 000 евро годишно), най-големите богатства (над 1 милиона евро) и въглеродните емисии (с минимална цена от 30 евро на тон). Ако бъде фиксиран на 4% от БВП, както предлагаме, този бюджет би могъл да финансира научни изследвания, образованието и европейските университети, амбициозна инвестиционна програма за трансформиране на модела ни за икономически растеж, приема и интеграцията на мигрантите и подкрепата за участниците в тази трансформация. Това би могло също така да даде известна бюджетна свобода на държавите-членки да намалят регресивното данъчно облагане, което тежи върху заплатите или потреблението.
-

Тук не става въпрос да се създаде „трансфер на плащанията в  Европа“, като се вземат пари от „добродетелните“ страни, за да се дават на не толкова добродетелните. Проектът на Договор за демократизация (www.tdem.eu) изрично посочва това, като ограничава разликата между приспаднатите разходи и приходите, плащани от дадена държава, до праг от 0,1% от нейния БВП.
-
Този праг може да бъде повишен, ако се постигне консенсус за това, но истинският проблем е друг: преди всичко да се намалят неравенствата в отделните страни и да се инвестира в бъдещето на всички европейци, като се започне, разбира се, от най-младите, без при това нито една страна да има предимство. Тези изчисления изключват разходите, които са с еднаква  полза за всички, като например политиките за ограничаване на глобалното затопляне. Тъй като ще финансира европейски обществени блага, полезни за всички страни, де факто Бюджетът за демократизация ще насърчава сближаването между страните.
-

Тъй като трябва да действаме бързо, но също така да изведем Европа от сегашната технократска безизходица, ние предлагаме да се създаде Европейско събрание. Това ще позволи  да бъдат обсъждани и гласувани тези нови европейски данъци, както и Бюджета за демократизация. Това Европейско събрание може да бъде създадено, без да се променят съществуващите европейски договори.

-
При вземането на решения Европейското събрание, разбира се, трябва да взаимодейства с настоящите институции (по-специално с Еврогрупата, в която министрите на финансите в еврозоната се срещат неофициално всеки месец). В случай на несъгласие обаче събранието ще има последната дума. В противен случай ролята му като ново транснационално, политическо пространство, в което партиите, социалните движения и неправителствените организации най-сетне ще могат да изразяват себе си, би се компрометирала. Също така би била застрашена ефективността му, тъй като става въпрос за това Европа най-накрая да бъде измъкната от вечната инерция на междуправителствените преговори. Трябва да се има предвид, че правилото за фискално единодушие, което е в сила в Европейския съюз, от години блокира приемането на всеки европейски данък и поддържа вечното укриване в данъчен дъмпинг от страна на богатите и най-мобилните – една практика, която продължава и до днес, въпреки  всички заявления. Това ще продължи, ако не бъдат създадени други правила за вземане на решения.

-
Като се има предвид, че Европейското събрание ще може да определя данъци и да навлиза в самата същност на демократичния, фискалния и социалния пакт на държавите-членки, е важно да се включат националните и европейските парламентаристи. Осигурявайки на националните избраници централна роля, националните парламентарни избори ще бъдат фактически трансформирани в европейски избори. Народните избраници вече няма да могат просто да прехвърлят отговорността си към Брюксел и няма да имат друг избор, освен да обясняват на избирателите си проектите и бюджетите, които възнамеряват да защитават в Европейското събрание. Чрез обединяване на националните и европейските парламентаристи в едно единствено събрание ще се създадат навици на съвместно управление, които в момента съществуват единствено сред държавните глави и министрите на финансите.

-
Затова предлагаме в Договора за демократизация (www.tdem.eu) 80% от членовете на Европейското събрание да бъдат членове на националните парламенти на страните, подписващи Договора (пропорционално на населението и политическите групи), и 20% от сегашния Европейски парламент (пропорционално на политическите групи). Този избор заслужава по-нататъшно обсъждане. По-конкретно, проектът ни може да функционира и с по-малък дял от националните парламентаристи (например 50%). Но според нас прекомерното намаляване на тази пропорция може да попречи на легитимността на Европейското събрание при включването на всички европейски граждани в посока на нов социален и фискален пакт, а конфликтите на демократична легитимност между националните и европейските избори могат бързо да подкопаят проекта.

-
Сега трябва да действаме бързо. Въпреки че е желателно всички държави от Европейския съюз да се присъединят към този проект незабавно и макар да е за предпочитане четирите най-големи държави в еврозоната (които заедно представляват над 70% от БНП и населението в зоната) да го приемат от самото начало, целият проект е разработен така, че да бъде правно и икономически приет и прилаган от всяка група държави, които пожелаят това. Тази точка е важна, защото позволява на държавите и политическите движения, желаещи да постигнат незабавен напредък, като приемат този проект, да го направят точно сега. Призоваваме всеки да поемe своята отговорност и да участва в детайлна и конструктивна дискусия за бъдещето на Европа.

Превод: Ана Борисова
-

Можете да подкрепите Манифеста, като го подпишете:

Manifesto for the democratization of Europe - http://tdem.eu/en/manifesto/

​​​
+

Още около Пикети:

-

Монд дипломатик:

18ти септември 2014, от Ръсел Джейкъби
-

Тома Пикети и капитализмът с човешко лице

Изобличаването на неравенствата – необходимо, но недостатъчно

Ако се съди по огромния ù успех в САЩ, последната книга на Тома Пикети идва точно навреме. Заимствайки заглавието от Карл Маркс, тя разглежда подробно едно явление, което предизвиква нарастващо неодобрение – рязкото нарастване на неравенството в капиталистическите страни. Но докато Маркс се надяваше светът да бъде преобразен чрез социална революция, Пикети смята, че той може да бъде реформиран с един световен данък върху капитала.

-

книгата:

Капиталът през XXI век

Тома Пикети

Издателство "Изток-Запад"

05-02-2018

Време е Европа да се откачи от растежа

Отворено писмо, подписано от 238 учени от цяла Европа

 

Тази седмица учени и политици се събират в Брюксел за знакова конференция. Целта на това събитие, организирано от членове на Европейския парламент от пет различни политически групи, заедно с профсъюзи и НПО, е да се изследват възможностите за “пост-гроут икономика” (post-growth, икономика след фазата на растежа) в Европа.
-

През последните седем десетилетия ръстът на БВП стоеше като главна икономическа задача пред европейските страни. Но докато нашите икономики растяха, нарастваше и отрицателното въздействие върху околната среда. Излизаме извън безопасните параметри на човешката дейност на планетата и няма признаци, че икономическата активност се е откачила от консумацията на ресурси и от замърсяването в степен, която се доближава до необходимото. За да се решат социалните проблеми на европейските страни, днес не се нуждаем от още повече растеж. Нужно е по-честно преразпределяне на дохода и богатството, които вече имаме.

-
Вижте пълния текст на писмото и списъка на подписалите учени:

Време е Европа да се откачи от растежа

​

-
-

Подпишете петицията:

 

Europe,
It’s Time to End the Growth Dependency

Европа,
време е да се спре зависимостта от растежа

https://you.wemove.eu

 

-

Страницата на след-растежната конференция 2018 - Брюксел, 9.2018:

​

Post-Growth 2018 | Post-Growth Conference 2018

 

++

DiEM25

Движение Демокрация в Европа 2025

https://diem25.org/




Манифест за Демократична Европа на DiEM 2025 - Manifesto


Можете да изтеглите дългата версия на манифеста и на Български (PDF):

МАНИФЕСТ ЗА ДЕМОКРАТИЧНА ЕВРОПА

DiEM25 - Защото ЕС или ще бъде демократизиран, или ще се разпадне!

Въпреки цялата им загриженост за глобалната конкурентоспособност, миграцията и тероризма, само една е перспективата, която наистина плаши Силите на Европа: Демокрацията! Те говорят от името на демокрацията, но само за да я отрекат, прогонят и потиснат на практика. Те се стремят да използват за свои цели, да избегнат, мистифицират, узурпират и манипулират демокрацията, за да прекъснат нейната енергия и да блокират нейните възможности. (...)


-

Engaging Eastern Europe is crucial to answering the question of which kind of Europe we want. Do we want to prevent a creditor-debtor (West-East) polarized Europe, where the debtors have to pay significant risks premium to access to capital? Do we want a multi-gear Europe where the “periphery” is caged in a political patronage and financial protectorate? Can Eastern Europe make this leap directly into the post-hydrocarbon, green era, directly, without enhancing its poor or mostly lacking road, rail or water infrastructure?

- -
DiEM25 - 10.2017 - Bogdan Gradinaru
-

Before diving into Balkan issues and their current state of affairs, it is worth quoting Maria Todorova, quoting in turn from “Imagining the Balkans“, by the Afro-American sociologist and civil-rights activist W. E. B. Du Bois, as he pondered the florid “semi-colonial” status of the region: 
-

The issue of the Balkans’ semicolonial, quasi-colonial, but clearly not purely colonial status deserves closer attention. Admittedly, the categories of colonialism and dominance or subordination can be treated essentially as synonyms. For W. E. B. Du Bois, the legalistic distinction between colonized and subordinate was ephemeral: “[I]n addition to the some seven hundred and fifty million of disfranchised colonial peoples there are more than half-billion persons in nations and groups who are quasi-colonials and in no sense from free and independent states.” The designation “free states” was a fiction that disguised a reality of oppression and manipulation: “In the Balkans are 60,000,000 persons in the ‘free states’ of Hungary, Romania, Bulgaria, Yugoslavia, Albania, and Greece. They form in the mass an ignorant, poor, and sick people, over whom already Europe is planning ‘spheres of influence’. 

​

(...)

-

Plan B, plan b, DiEM25 – which Plan for Europe?

-

Преглед на резервни планове за Европа - кой е най-добър?

-

There are undoubtedly major tensions in the EU that require serious alternatives to be developed, for which there are starting points throughout Europe. The “plan B” debate can contribute to the development of such alternatives. ​
-

​

-​
​​​​

​​

Вижте също изследването (на английски и немски):
-

Енергийна Демокрация в Европа

Energy Democracy in Europe: A Survey and Outlook

-


Advocate Europe:

2018 Democracy Reading List