Сега, когато дъщеря ми поотрасна – вече е почти на 4 години, започна да прави едни белички, мънички, но някои много ме ядосват. Някой път дори я пошляпвам по дупето и я наказвам. После много съжалявам и се ядосвам на себе си. От друга страна се оправдавам - как да я възпитавам, ако не й се карам.

            Като бях тийнейджърка започнах да си пиша дневник, исках вътре да събера всичко, което ме е огорчило в живота. Целта ми беше като стана голяма и имам деца да отворя дневника и да прочета, за да знам от какво да предпазвам децата си, да знам какво да правя и какво да не правя. Но сега се чуствам несигурна. Ами ако успея да предпазя дъщеря си от всичко, то какво ще научи от живота. Нали аз не слушах никой и изпробвах всичко сама.

            Няма училище за родители, всеки се научава сам на професията родител, като се учи сам от своите грешки и грешките на децата си. Продължавам да живея по същия начин – проба - сполука/грешка – поука.

            Напоследък един въпрос се върти в главата ми. Ще ви го кажа след малко. Първо малко предистория. Предполагам, че всички от вас са чели библията, но за тези които не са ще разкажа. Когато дева Мария е заченала са й се явили ангели да й съобщят, чувала е божия глас да й го казва. После като е родила Исус, са дошли мъдреци, грейнала е ярка звезда на небето и отново са се появили ангели. Дали това с ангелите е истина или преувеличение не знам, но Исус Христос наистина е съществувал, това е исторически факт. Всъщност съм по-склонна да мисля, че е истина. Дева Мария е трябвало да знае, че отглежда и възпитава божия син. Защото как щеше да го възпита ако не знаеше, че това е той? Дали щеше да му се кара и да го пошляпва? Как всъщност го е възпитала тя?

            Целият живот на човека се гради на начина на възпитание в деството. Ами ако всички възпитаме децата си, все едно че са богове?