Наскоро почнах да се чудя - каква ли е съдбата на несбъднатите мечти? И се оказа твърде прозраично.
След малко ровене в Гугъл и дори в една местна библиотека (!), попаднах на интересна информация.
Тук помествам почти буквален превод на обръщението на Асоциацията за Защита на Потребителите на Истински Мечти (АЗПИМ).

Оказа се, че някакви предприемчивци са си направили завод за преработка на отпадъчни мечти. Стратегията им е доста печеливша за тях, но от друга страна, вместо да прочиства общото идейно пространство, го замърсява с вторични и третични непреработваеми продукти.

Най-голямата трудност е да съберат и натрупат голямо количество несбъднати мечти. На пръв поглед човек си казва - какво по-лесно от това? Да, има много, но как се ловят?

Хората обичат да разкриват мечтите си. И така, единият метод е да намериш описание на мечта, която не е ясно дали се е сбъднала или не, да я индексираш в базата данни с мечти под номер 59937-и и остава да следиш отвреме навреме съдбата на нищо неподозиращата невинна мечта. Ако се е сбъднала, в повечето случаи не може да се използва, е има и редки случаи, когато е валидна за повече от един човек, но това са редки изключения. Те водят до голям пазарен успех на предприемачите. Да не се отклонявам. Ако мечтата е останала несбъдната и захвърлена някъде без собственик, който да предяви авторски права, мечтата бива преразпределена в базата данни с отпадъчни неупотребени мечти и чака рециклиране.

Не съм забравила и за другия, значително по-прост метод за улавяне на несбъднати мечти. Той се състои в своевременно намиране на несбъдната мечта. Странно ли? Е, хората си умират да описват неуспехите и загубите си... поогледайте се - аз намерих някои много по-близо, отколкото си въобразявах, преди да започна това изследване - всъщност се оказа, че една пета (добре де, трета...) от писанията ми досега са за разни несбъднати мечти.

В събирането на тези материали - мисля така да се отнасям към несбъднатите мечти по-нататък в доклада, има и известни тънкости. Специалистът трябва да се научи да отсява кои от тях са действително несбъднати, и в кои има още потенциал, т.е. различаваме несбъднати мечти от първи разряд и псевдонесбъднати мечти, които могат да донесат сериозни проблеми на предприятието, ако собствениците им предевят иск за собственост над мечтата.

Източници на материалите: Интернет, Книги, Разговори. Основен източник е разбира се Интернет, където несбъднатите мечти най-често са изхвърлени и оставени на обща употреба, ако някой намери нещо интересно в тях въобще. Интернет осигурява около 87% от материалите, а останалите 13% се доставят от книги и разговори.

На пръв поглед изглежда изненадващо, че толкова голям процент се доставя от книгите - но реално той се базира на консумацията на книги - унищожители на мечти. Броят такива книга се умножава по коефициент, отразяващ броят на читателите им. Твърде е вероятно този процент да нараства с времето, но все пак няма да се наемам да правя прогнози, предвид нарастващия брой потребители на Интернет пространството. Броят материали, идващи от старомодни разговори е приблизително постоянен, около 4% и поне аз не съм срещала прогнози за увеличаването му.

Ако сте стигнали дотук, вероятно се чудите как точно се преработват мечтите.
Този процес може да се нарече рециклиране. При него някои напълно неизползваеми части на мечтите се изхвърлят, и остават само тези, пригодни за многократна употреба. Разбира се, процесът е автоматизиран, и огромна част от него е индустриална тайна, защитена с многобройни патенти, но упоритото ровене из какви ли не съмнителни, даже и малко нелегални места ми разкри основното.
 И така, процесът на рециклиране и генерация на употребяеми мечти е до голяма степен подчинен на т.нар. алгоритъм за апроксимация и рандомизация на материалите. Механизмът на работа, замаскиран от тези сложни думи  не е толкова труден за разбиране: материалите, изчистени от неизползваемите части се сортират в различни категории на използваемост, според това на кой материал кои съставни части не са изхвърлени. Малко разяснения: в категория А да кажем, са всички мечти, на които им липсва цел, но пък е останало желание, копнеж и други. В категория В са тези, с ясно дефинирана цел, но без копнеж, и т.н. Има и категория С, в която са само мечти с вдъхновение за действие. По нататък по някакъв екзотичен метод на отсяване мечтите от различните категории се размесват и съчетават, образно казано. Накрая минават тест за съвместимост със средностатистическият потребител, контрол на качеството и са готови за разпространение, с вътрешното секретно наименование Псевдомечти (ПМ).

Има и някои детайли, като обвиване на мечтата в подходящ за консумация вид, и евентуална модификация на готовите продукти според моментния пазар, но основната идея е все същата - натрупване на ползи от разпространението на рециклираните мечти.

Основни негативи на тези продукти са: генерацията на първични непреработваеми замърсители на идейното пространство - нещастие, песимизъм, фрустрация, депресия, и вторични замърсители - краткотрайна задоволеност и отказ от преследване на реални мечти.

Ако човек се порови по тези въпроси, се натъква на интересни, дори шокиращи неща. Оказва се, че всеки потребил първоначално разполага с много ограничен набор от истински мечти, всъщност една основна мечта - майка, и още две-три дъщерни мечти. Оттам нататък той разполага с всякакви средства за постигане на мечтите си. Обикновения процес на действие е - чрез реализация на дъщерните мечти се реализира мечтата-майка. Моля обърнете внимание на объркващата терминология, останала от ранните години на развитие на тази материя - човек интуитивно очаква, че сбъдването на мечтата-майка ще доведе до сбъдването на дъщерните мечти, но тук е обратният случай.

Тъй като често се случва нещо да спре или забави реализацията на дъщерните мечти, и още повече на мечтата-майка, за да се избегне чувството на фрустрация у съотвения потребител има няколко възможни пътя: да се убеди, че всъщност няма за какво да се фрустрира; да види друг вариант за действие; или - внимание - да захвърли съответната дъщерна мечта, и да се захване с друга. И точно тук идват нащите предприемачи, с двойна изгода - от една страна се сдобиват с готова захвърлена мечта, а от друга имат потенциален клиент, готов да захапе някой заместител - изфабрикуваната ПМ по описания горе процес!
От АЗПИМ предлагат няколко препоръки, които ще помогнат за запазването на пространството около нас в по-чист и приятен за употреба вид:
1.не изхвърляйте мечтите си, преди да сте изпробвали по всякакъв начин, че няма да доведат до щастие - голяма е вероятността да попаднат в ръцете на ловците на мечти
2.размислете, преди да приемете изфабрикуваните заместители - може би ще доведат до моментно задоволяване, но в далечен план са токсични
3.живейте с мисъл за бъдещето - индустриалното производството на ПМ има като странични ефекти големи натрупвания на първични и вторични замърсители - ако съзнателно се спирате от употреба, в далечна переспектива това ще доведе до закриване на неекологичнате им заводи
4.разпространете тази информация на колкото може повече потребители на истински мечти
Еми това се опитвам да направя.