Абе не, не съм много луд.
Нищо, че съм скачал три пъти с бънджи. Нищо, че съм завършвал преход в Родопите сам в 23ч. Нищо, че ми се е налагало да скачам в невисок водопад, дето незнам колко е дълбок. Преди два дни пък вървях 11км пеша към хижа Околчица, Врачанско, където отивах за пръв път. Два часа ме валя дъжда.

Кажете ми всичко това неразумни постъпки ли са? Отвсякъде съм се измъквал без тежки последствия. Аз играя ли си със живота? Баба ми казваше: "Не си търси гявола, Мартине!"

А принципно аз съм доста кротък и скромен човек. Като съм в някаква компания , изобщо не съм център на внимание, мълча си и си пия фантичката. Наблюдавам случващото се около мен и си го складирам във файлове и директории :)

Казват тия дето ме познават, набори разни: "Щом така се чувстваш себе си - продължавай, но се пази, бъди умен!"
Коментирах това с друга моя позната. Тя каза: "Да си умен е скучно!"
Казах го на автора на по-горните слова, а тя отвърна, че да си умен означавало да си целенасочен и практичен.

Дали туй значи, че незнам що да сторя с бъдещето си; че не съм определил. Ми бачкам на рецепция вече за втори сезон. Такъв Колеж завърших. Не съм във възторг от организацията. Замислям се за работа в някой хоспис, където има стари хора за гледане. Ама тва ще е похабяване на младежкия ми потенциал или... не мислите така.

Айде - като за първо нахвърляне на мислите ми по тоз въпрос е стига ;)