от Tiny Feya на 09 февруари 2010, 21:56
Етикети: облак , слънце , падение , грее , здрач , презрение
Следил съм как изгряващите дни ласкаят с царствен поглед планините. След туй докосват с устни равнините и позлатяват бледите вълни. Но често позволяват небесата на низшите мъгли да ги осеят, и те до здрач под слънцeто вилнеят, лишавайки от светлина земята. И мойто Слънце грейна тъй за час, и то над мен запали утрин ясна. Но легна нисък облак между нас и гордата му светлина угасна. Това не ме изпълва със презрения.