Блогерът – що е то?

Формално погледнато блогерът е човек, който си има блог в някакъв блог-сайт. Пише там, коментира в блоговете на други блогери, разменя си лични съобщения с тях, може да ги номинира за “приятели”.

Неформално погледнато, обаче блогерът е по-скоро плод на въображението, отколкото човек от плът и кръв. И тук не става въпрос само за ония блогери, които никога не сме виждали наяве, не сме виждали дори снимките им или по една или друга причина никога няма да видим в живота си. Блогерът е различен дори и когато вече знаем как изглежда, срещали сме го някога, или още повече - познаваме го отблизо. И не само това, нашият собствен блогер се различава от нас дотолкова, че е спорен въпросът, дали можем да го наречем просто едно наше друго лице.

Блогерът е едно самостоятелно същество, макар и виртуално, но надарено с интелект и чувства. Той е силно- социално същество. Той обитава един свят, твърде много се различаващ се от нашия

Малко суха теория.

Връзката между блогерите се осъществява основно чрез блог-машината. Доколко те могат да ползват и други медии за връзка (чат, e-mail, skype, телефони, фул-контакт и пр.) няма да коментираме, защото тогава те контактуват не в качеството си на блогери. Има няколко основни неща, които правят връзката – блог-връзка:

1. Всички виждат, това, което показвате.

2. Показвате, само това, което искате.

Следователно личните връзки не са блог-контакт, а блог-партитата, където уви, всички ви виждат такъв, какъвто сте, противоречат на т.2.

Може би ще кажете, че остават връзките от рода на мулти-чат? Но там пък е нарушено друго едно правило:

3. Блог-връзката се осъществява оф-лайн – не е задължително да сте на другия край, за да ви кажат нещо.

Тези правила може и да ви се струват несъществени, но замислете се все пак, защо сте избрали точно блога като начин за връзка с другите, а не нещо друго? Не е ли именно заради тези три особености?

Та, да продължим нататък. Първо, дотук е ясно едно – връзката между блогерите е опосредствена – извършва се с помощта на блог-машината и само чрез нея. Т.е. ние виждаме от блогера това, което ни предава за него блог-машината. А то не е кой знае колко – едно измислено име, един измислен аватар, един (измислен) пол и (из)мислиците на самия блогер. Както виждате, освен мислите на блогера, другото се равнява почти на нула. На практика никой не ви гарантира, че зад името на всеки блогер стои конкретен човек, нали? При добро желание мога да си регистрирам два-три блогера за десетина минути. После мога да пиша от тяхно име каквото ми хрумне, а на вас да оставя да се чудите как изглеждам.

Обективно погледнато, тези блогери няма да имат нито тела, нито глави, нищо реално зад себе си. Но с малко повече усърдие аз мога да ги напълня със също толкова живот, колкото има и в реалните блогери. А ние – “реалните” блогери сме подвластни на същите закони, на които и тия – измислените. Какво тогава ни отличава от тях?

Обективно погледнато – нищо. Ние сме просто едни блогери – въображаеми същества, живеещи благодарение на блог-машината.

Гадно!

Но ще става все по-“гадно”. Интересен феномен се наблюдава у хората, които “най-после” успяват да зърнат образа на някой блогер – някоя негова снимка, например, или пък дори да го срещнат лично. След запознанството променя ли се за тях образа на блогера? Уви, не. Това, което се е формирало като образ на блогера в съзнанието ни оказва съпротивление и колкото повече сме го познавали като виртуален образ, толкова по-силно е съпротивлението. И, в крайна сметка, ние инстинктивно предпочитаме да разделим блогера от оригинала, вместо да се опитаме да ги слеем. Така си и остават те в повечето случаи – две лица на един и същи човек. А в залисията на ежедневието, често се случва да забравим, че двете лица са на един и същи човек. На практика за нас това са двама различни души.

Осъдително ли е това? Никак даже - особено за практически цели. Та нали двата образа обитават два различни свята – реалността и блога, където законите са съвсем различни. Няма да конкретизираме защо законите са толкова различни. Помислете си само какви свободи имате в блога и какви в реалия свят. В блога не се виждат нито пъпките по челото, нито се чува смешният ви глас. В блога не е необходимо, както в реалността, аз да мъкна навсякъде със себе си плешивото си теме и видимата си възраст и т.н. Много е по-удобно да сложим блогера в блога и човека - в реалността, отколкото да се опитваме да напъхаме цвета на нечии очи в блога, там където цветът няма никакво значение.

Интересното е обаче, че дори и в обратния вариант – т.е. някой наш познат става блогер – се наблюдава същият ефект на разделение. Рано или късно неговият блог-образ започва да придобива самостоятелност и оригиналът, или по-точно – онези негови черти, които в блога не се проявяват – започва да избледнява. Нашият приятел може и да е имал неотразим чар, но ако няма дар слово, в блога той ще се превърне в един скучен сив субект. Като скучен блогер ще започнем да го възприемаме не след дълго и ние.

Причината за тези привидни парадокси е, че като обекти в един свят ние изявяваме само част от нашите заложби. Тази част, която свободата на света, който обитаваме ни дава. А свободата в различните светове е различна. А нас ни възприемат по нашите прояви. В света на блога и в реалния свят нашите прояви може да са коренно различни – ето ти два образа (или повече, ако се изхитря да си имам няколко блогера).

От тук вече не е трудно да си обясним известното раздвоение на личността, което изпитваме като хора-блогери.

И тук не става въпрос само за това, че в реалния свят нас може да ни презират, а тук, в блога да ни се възхищават, защото сме добри поети например. Разликите не са само в отсъствието на някои пречки за развитие или в по-голямата свобода за изява на дадено наше качество. Блог-съществото живее и се развива по закони, твърде различни от тези в реалния свят.

Блогерът се “ражда” и достига зрялост твърде бързо. Всъщност, за зрялост тук едва ли може да се говори. Зрелостта в блог-света е заместена по-скоро от популярността. Един интересен първи пост може да изстреля блогера на върха на класациите само за един ден.

Блогерът придобива ясни очертания също толкова бързо. Доколкото това противоречи на индивидуалната оценка на наблюдателя, трябва да споменем, че образът на един блогер до голяма степен се оформя с помощта на индиректна информация – тази, която намираме в коментарите за него и в оценките за постовете му. По този начин образът на блогера, такъв, какъвто го виждат всички, се оформя твърде бързо.

Заел вече някакво място в блог-обществото, блогерът бързо се научава на “мурафети”.

Бързо разбира, че тук не важи например правилото “Казана дума – хвърлен камък”. Тук всичко може да се обмисли добре, преди да се каже, и нещо повече - може да се промени това, което е казано; това, което е казано, също така може и да се забрави (когато след два три дена изчезне от първите страници), а съвсем лесно може да се пренебрегне и отговорността за нещо вече казано.

В блога всичко става “на момента” – публикациите заемат челните страници за ден-два. Вниманието от тях бързо може да бъде отклонено с някоя нова публикация. Лавината от писания прави паметта на блогера къса. Умората от разнообразната информация, която се сипе в блога прави блогера ниско-критичен – той не обича да се задълбочава в проблемите. Хората, които са решили да ползват блога като трибуна бързо установяват тези неприятни факти.

Разбира се, сред блогерите има и такива, които следят внимателно какво се пише, обръщат внимание на предишните изяви на даден блогер, стараят се да бъдат изчерпателни и аргументирани в коментарите си, но те са единици и минават към изключенията.

Такива хора обикновено се сприятеляват помежду си, намират някакъв по-удобен начин за комуникация и дори могат да спрат да посещават блога, ако сметнат, че няма какво повече да намерят там.

Блогерът бързо и лесно може да сменя външния си вид. Няма нужда от хирургична намеса, няма нужда от нов фризьор. Това се дължи на факта, че визуализацията на един блогер се осъществява главно и почти само от неговия аватар – миниатюрна картинка с размерите на нокът. Толкова малко информация човек обикновено компенсира с повече въображение. А един нов аватар може да засили въображението в съвсем различна посока. Тук на помощ идва и късата памет на блогерите – те бързо забравят старата физиономия на блогера и с радост впрягат фантазията си в изграждане на новото му лице. Повечето блогери се “изхитряват” да сложат за аватар нечие друго лице или въобще някаква картинка, която няма нищо общо с лице – нещо, което символизира тяхното “аз”. За тях е много лесно да сменят своя аз – просто сменят символа. Някои не се посвеняват да го правят през ден.

А моите идеи, споделени с другите в моя блог, могат да изглеждат по коренно различен начин, пречупени през различните ми лица. От тук излиза, че не е никак трудно да променя и представата за себе си като цяло, със смяната само на един аватар.

Ако реша да го направя, на помощ ми идва и друго - блогерът е силно анонимен и безотговорен. Блогерът няма имущество, което да може да загуби, блогерът не може да бъде набит, тъй-като няма тяло, блогерът не може да бъде порицан пред приятели и роднини, защото никой не знае, кои са те.

Въобще образът му е силно изменчив и може да отиде твърде далеч от реалността. Всичко това му дава свободата да играе каквато си иска роля в дадена ситуация. Уви, малцина все още се възползват от тази привилегия и когато бъдат “хванати” обикновено биват порицавани, без да се дава сметка, че това е същото, като гълъбите да вземат да порицават свой събрат, че има нахалството да лети, и да ги гледа отвисоко.

Нека спрем дотук. За финал може да се каже, че споменатите тук “способности” на блогера може да изглеждат несъществени за мнозина от вас, и то не поради факта, че не съществуват, а просто, защото рядко се използват. В повечето случаи човекът предпочита да вярва, че той и блогерът са едно и също нещо, предпочита да поддържа тази илюзия, макар и да му коства усилия. Все пак, блогът е едно сравнително ново явление в живота ни и ние още не сме му “свикнали”.

Е, времето ще покаже кой в тази връзка е по-жизнен – човекът или блогерът - за сега можем само да припомним, че “Щом едно нещо може да се случи, то ще се случи, въпреки, че обикновено не се случва”.