Сакото
Събудих се, както обикновенно. Станах, както обикновенно. Пих кафе...
Някак си всеки един мой ден минава както обикновенно. Не си представях така живота си. Но пък от друга страна, рутината е хубаво нещо, нали? Жалко, че гласовете ги няма в момента за да ми отговорят. Затихнали са, но ще се върнат. Те винаги се връщат. Бутайки се в тролея си мисля за сакото. Да, онова спортно сако от мола. Само ерудирани и уважавани хора носят такива сака. Хора притежаващи уважение, самочувствие. И аз искам такова сако, и аз искам хората да ме гледат с уважение, а не с презрение и надсмешка. Сакото. Всяка седмица ходя до мола за да го видя през витрината. Колко добре стои на пластмасовия манекен, дали ще ми стои добре? Би трябвало. Някой ден трябва да го пробвам, даже може още днес, след работа. Просто ще влезна, ще кажа на продавачката: „Хей, ще пробвам това сако!” Тя сигурно ще ми каже, че ми стои добре, нали това и е работата. Вътрешно ще ми се смее, ще ме гледа в очите и ще излъже. Но това няма значение, искам сакото, не, трябва ми сакото. То ще ме направи човек, ще ми донесе уважение, приятелство, може би дори и любов. Най-после някоя жена ще ме погледне и вместо да види, грозен смачкан човечец, ще види привлекателен младеж....
Не, няма, ще види грозник със сако!
Ето, гласовете се върнаха, както вианги. Но аз почти не ги слушам. Вече дори и не ми правят впечатление.
Но, ние сме тук. Тук са и проблемите ти, вианги са били и вианги ще бъдат. Ти отново ще извадиш ножа, и отново ще почнеш да режеш. Бавно ще прокарваш острието по ръката си, ще гледаш как кръвта започва да тече. Тази красива червена течност. Ще изпитваш болка, но удоволствието ще е по-голямо. Както едно време като беше малък. Помниш ли? Поминш ли как убиваше малките животинки, гущери, мишки. Но в един момент това не ти беше достатъчно и започна да нараняваш себе си.
НЕ! Млъкни! Гласовете си отидоха, но хората в тролея ме гледат странно, явно пак съм извикал на глас. Често се случва. Нищо, след малко слизам. Дано гласовете не се върнат по време на работа, достатъчно проблеми си имам.
Вече съм в офиса, пред компютъра. Поредния ден зад бюрото. Колжеките ме гледат странно, както винаги. Чудя се какво виждат. Със сигурност не хубави неща, но няма как принудени са да работят с мен. Като се прибера...
Ще извадиш ножа.... или може би запалката и ще се обгориш.
Не, няма аз....
Или може би, ще минеш отново към животни. Например кученцето ти Немо.
Никога не бих.... Не и Немо.... Като се замисля, не съм го виждал от няколко дни. Обикновенно като изчезне така се връща след 1-2 дни, но сега....
Кучето е умно, тръгнало си е, изоставило те е, както всички други.
Млъкни, нищо не знаеш за мен!
Напротив, семейството ти си тръгна, приятелите ти си тръгнаха, Немо си тръгна. Останахме само аз и ти! Аз и ти, Аз и ти, Аз и ти, АЗ И ТИ!!!!!!
МЛЪКНИ, ШИБАНО КОПЕЛЕ!!!! Отново извиках на глас. Всички в офиса ме гледат със страх и отвращение. Дали ще повиакт охраната? По-добре да си тъгна. Ще кажа, че не ми е добре, сигурно съм пипнал някакъв вирус. По-добре да хвана такси, искам по-бързо да се прибера, притеснявам се за Немо. Сакото може да почака, ще стана уважаван и красив утре.
Вече съм пред вратата, отключвам я, някаква миризма ме лъхва от вътре. Боже, какво смърди така?
Изненада
Какво си направил?
Аз ли? Нищо.
Шибаняк такъв, какво си нарпавил?!?!?! Къде е Немо?
Виж в банята.
Влизам в банята. Там е Немо, заклан. Всичко е в кръв. НЕ!! НЕМО!!!
Виждаш ли какво направи?
Не, не съм аз, ти си! ТИ СИ ГО НАПРАВИЛ!!
Как може аз, един глас, да направя това?
Но...
Ти. Ти си този, който се реже за удоволствие, който си говори сам и чува гласове в главата си. Ти уби Немо, не помниш ли? Каза, че хората носещи сака нямат кучета. Извика Немо в банята, сложи му ядене в напичката, след което взе големия нож, хвана горкото бийгълче за главата и започна да режеш. То скимтеше и се мяташе, но ти продължаваше да режеш, целия изцапан с кръв, но усмихнат. Усмихваше се и режеше гръкляна на горкото животно.
НЕ!НЕ!!!! Трябва да изляза от тук, трябва да отида за сакото, само то ще ме спаси.
Да, точно така сакото, отиди и го вземи, но побързай, някой може да те изпревари. Използвай прозореца по бързо се слиза от там.
Да, прав си така и ще направя. Отварям прозореца и отивам за сакото. Най-после ще бъда това което винаги съм искал – ЧОВЕК!