Един Медуз се правеше на строг
пред Бисерната Мидичка в морето: 
- Живееш ти, единственно в дълбокото
и дъно е за тебе битието..
Аз често се разхождам до брега.
По пътя срещам разни екземпляри. 
Красиво нещо, вярвай, е света...
Теб скуката нима не те измаря?
- Не ме измаря. Аз не съм сама.
Отглеждам перла в своята прегръдка.
Превръщам песачинката в мечта...
Имам малка, ала своя къща.
Ти нямаш дом, във който да се спреш.
Никой не желае да те срещне.
Аз зная, че не ще ме разбереш.
Не знаеш, що е обич до горещо...
- Счупен лъч, са твоите очи.
Наказана в черупки да живееш.
Бисера, във теб, дори мълчи...
За себе си, единственно копнееш...

С дантелена походка към брега,
Медуз остави Мидата самотна.
По своему, усещаха света...
По равно, те обичаха живота...